Когато Русия предлага мир...

Руският заместник външен министър Михаил Галузин изброи изискванията на Москва към Киев за постигане на мир. Руските власти настояват въоръжените сили на Украйна да прекратят огъня и да сложат оръжие, а западните страни - да спрат да го доставят, каза дипломатът в интервю за ТАСС. Новото изискване за „мир” включва и „разпореждането” Украйна да се откаже от плановете си за присъединяване към Европейския съюз (ЕС) и НАТО. 

В добавка, Михаил Галузин изясни представите на Русия за „всеобхватен, справедлив и траен мир“: Украйна да се върне към своя неутрален извънблоков статут и да признае „новите териториални реалности, възникнали в резултат на реализацията на правото на народите на самоопределение”. Дипломатът очевидно смята за „право” това на Русия, а въоръжената агресия - за „народно самоопределение”.

Особено куриозно звучи императивът на заместник-министъра по отношение на човешките права, плюс: „На законодателно ниво трябва да се закрепи държавният статут на руския език. Необходимо е да се постигне спазване на основните човешки права в Украйна на рускоезичните граждани и другите национални малцинства, включително правото на свобода на религията”. 

Трудно може да се търси реализъм в подобни предложения, особено предвид човешките права в самата Русия. Досега Москва не беше претендирала за държавен статут на руския език в Украйна, нито пък за отказ на Киев от членство в Европейския съюз. През юни 2022 г. руският президент Владимир Путин дори заяви, че Москва не е против влизането на Украйна в ЕС, тъй като блокът не е военна организация, за разлика от НАТО.

Сега обаче Руската федерация очевидно е „узряла” за идеята, че Украйна трябва просто да се предаде и да остави на Русия да определя бъдещето ѝ. Украинските власти многократно са заявявали, че единственото условие за край на войната е пълното изтегляне на руската армия от територията на Украйна.

Михаил Галузин е специалист по страните от Азиатско-Тихоокеанския регион, със стаж като посланик на Руската федерация в Япония, Индонезия, Република Кирибати и Източен Тимор и Папуа – Нова Гвинея.