Убийството на болните бебета в Спарта се оказа мит

Древна Гърция, а особено Спарта, нинаги се описва като изключително сурово общество, фокусирано върху развитието на физическата сила, издръжливостта и воденето на войни. На всички е известно, че спартанците дори не са се опитвали да се грижат за болните и осакатени бебета, а просто ги хвърляли от скалите.

Изглежда обаче, че това представяне е само легенда, която не намира надеждни потвърждения. До такова заключение достига Деби Снид (Debby Sneed), историк от Държавния университет на Калифорния в Лонг Бийч, чиято статия е публикувана в списание Hesperia.

Историите за убийствата на деца сред спартанците могат да бъдат проследени поне до Плутарх. В жизнеописанието на Ликург той пише: "Ако детето е хилаво и безобразно, го отправяли към скалите на планината Тайгет в Пелопонес, считайки, че животът му не е нужен нито на него самото, нито на държавата, след като от самото начало му е отказано здраве и сила".

Някои историци активно доказват, че твърдението на Плутарх е било невярно, а в Спарта, както и в други държави от Древна Гърция, за слабите и болни деца все пак са се опитвали да се грижат, а не да ги унищожават. Така например, в началото на 2000-те години археолозите провеждат разкопки близо до самия връх, от който, според легендата са изхвърляли "грешните" бебета, без да намерят никакви останки от деца, а само на възрастни. Многобройни детски останки са били открити в околностите на Атина, обаче подробен анализ показва, че всички те, изглежда, са умрели по силата на естествени причини - по време на раждането или скоро след това: детската смъртност в Древна Гърция е била висока и без допълнителна намеса.

Освен това, сред тези скелети е намерен и един, който е запазил следи от тежка хидроцефалия, натрупване на течност в мозъка. Такова нарушение води до деформация на черепа и е ясно забележимо още от раждането, но въпреки това бебето е живяло шест-осем месеца, преди да умре, като през цялото време е получавало грижи и внимание.

Деби Снид цитира и други аргументи в полза на по-голямата хуманност на древногръцкото общество. По-специално, тя споменава за запис на неизвестен медик от това време, който около 400 години преди нашата ера е описвал грижите за хора "с хилави ръце при раждането"-  т.е. такива хора, чиито увреждания са се е проявили още в ранна детска възраст, но които все пак са доживявали до зряла възраст.

Освен това, бутилките с гърло, които археолозите откриват в цяла Гърция, са запазили следи от детски зъби и според Снид биха могли да се използват за хранене на бебета със "заешка устна"  - разцепено небце. И накрая, древногръцкото изкуство и хрониките от време на време изобразяват възрастни персонажи с тежки вродени увреждания. Така например, единият крак на Агесилай II е бил по-къс от другия, предизвиквайки сериозно накуцване, което не му е попречило да стане спартански цар.