Млад е този, който живее под своето благодатно слънце и не завижда на чуждото

Млад е не е този, който селфи задника си, горд от еластичността на тялото, а този, който е открил своя път и живее под своето слънце, не завиждайки на чуждото. Сред първия вид хора аз срещам много по-мрачни и вечно недоволни  двадесет годишни "старци", на които всички са им длъжни, и които смятат за щастие само това, което са видели в другите.

Младостта на душата ни позволява да обичаме без драми, да живеем без трагедии и да не изпитваме желание да копираме живота на някой друг. Затова не се страхувам от увяхването на тялото си: спокойно ще преживея тази естествена закономерност, която никой от нас няма да избегне и няма да може за замаскира с никакви козметични инжекции и пластични операции.

Но много се боя да не остарее Душата ми. Да не червяса. Да не затъпее. Да не започне да търси виновните, да гони разлюбилите ме, да упреква, да осъжда тези, които сплетничат зад гърба на другите, да завижда на тези, които имат повече, да се подиграва на системата, да се обижда на празно.

Ето това всъщност вече е старостта, а не увисналата кожа, скованите стави и бръчките по лицето. Последното е неизбежно за всички, без изключение, но старостта на Душата може да бъде избегната, ако инвестираме в нея всеки ден.

Не остарявайте!

Автор: Лиля Град

Източник: Cluber