Професор в Харвард признат за виновен за скрити връзки с Китай

В САЩ тази насока неведнъж се е третирала като проблем за сигурността на страната, коментира ВВС. Чарлз Лийбър е член на научното тяло в Харвард от 1991 г., бивш ръководител на катедрата по химия и химическа биология, пионер в съдаването на нанопроводници. През 2011 г. се присъедява към академичния състав на Уханския технологичен университет (WUT), което само по себе си, разбира се, не е престъпление, както и участието в програмата „План за хиляди таланти”.

Лийбър е арестуван на 28 януари по обвинения във фалшиви изявления пред правоприлагащите органи на САЩ и федерални финансови агенции. Освободен е два дни по-късно срещу гаранция от $ 1 милион. В обвинението срещу него се отбелязва, че през януари 2013 г. Лийбър е подписал петгодишно споразумение между Харвард и WUT, с предмет „извършване на авангардни изследвания и разработки на базирани на нанопроводник литиево-йонни батерии с висока производителност за електрически превозни средства“.

Макар че се отнася за напълно чужда на Лийбър област, споразумението очертава ясно вида високотехнологична работа, която американските прокурори смятат за пореден опити на Китай да придобие авангардни технологии, разработени от американски учени с федерално финансиране. 

През кариерата си Чарлз Лийбър е получил грантове в размер на $ 15 милиона от Националния здравен институт на САЩ и Министерството на отбраната на САЩ. Получателите на такива безвъзмездни средства са длъжни да разкриват пред властите всякакви възможности за конфликт на интереси, включително финансова подкрепа от чужди правителства или организации. 

В последните години Харвардската лаборатория на Лийбър напредва в опитите си за интегриране на нанопроводниците с биологията – разработки, свързани преди всичко с медицината. Именно затова споразумението с WUT за създаване на батерии буди недоумение. Според автобиографията му, до 2019 г. той е автор на над 400 научни статии и съавтор на 412. Има 65 присъдени и висящи патента в САЩ и 11 одобрени в Китай – и нито една от разработките или патентите му не включва дори думите „батерия” или „превозни средства”. 

Като член на академичния състав на WUT Лийбър е получавал заплата от $50 000, плюс до $ 8000 месечно за разходи. В съдебните документи се посочва още, че проф. Лийбър е получил и над $ 1,5 милиона за създаването на изследователска лаборатория в китайския университет.

На делото срещу него Лийбър се обяви за невинен. Прокуратурата обче атакува недекларираните му приходи и нечестните изявления за ангажиментите му към WUT. Според адвоката на Лийбър, прокуроратурата няма доказателства за обвиненията си и не може да докаже, че Лийбър е действал „съзнателно, умишлено или преднамерено, или че е направил каквото и да било съществено невярно изявление“. Съдебните заседатели в Бостън обаче признаха Чарлз Лийбър за виновен за фалшиви изявления пред властите, подаване на фалшиви данъчни декларации и недеклариране на сметка в китайска банка.

Случаят е сред най-нашумелите от тези, които Министерството на правосъдието на САЩ нарича "Китайска инициатива", стартирана през 2018 г. от администрацията на президента Тръмп, с цел да ограничи икономическия шпионаж на Китай, както и изтичането на американски научни изследвания и критични икономически данни към китайската държава. Някои научни среди в САЩ критикуват "Китайската инициатива", че спъва научното развитие, дискриминира китайски учени и подкопава конкурентоспособността на САЩ в науката и технологиите.