Призрачни гласове от Космоса

Небесното тяло всъщност е най-големият планетарен спътник изобщо в Слънчевата система и бидейки по-голям от Меркурий, може да се счита и за планета-сателит на Юпитер. На 7 юни 2021 г. сондата „Юнона” прелетя на 1038 км. от повърхността на Ганимед при средна скорост 67 000 км/час и записа електромагнитните му вълни със своето оборудване Waves, 

На Есенната среща на Американския геофизичен съюз учените представиха звукова транскрипция на тези електромагитни излъчвания и резултатът е смайващ – зловеща симфония от крясъци и вой, един впечатляващо див саундтрак, който тепърва ще се анализира.

За учените транспонирането на електромагнитни данни в аудио честоти не е просто забавление, а различен начин за подход към информацията и един вид „изживяване” на данните. Звуковото изражение на електромагнитните честоти може да помогне за разпознаването на фини детайли, които иначе учените биха могли да пропуснат, коментира sciencealert.com.

Ганимед е не само най-големият планетарен спътник в Слънчевата система  – той е и единственият  със собствено магнитно поле. Ядрото му е добре диференцирано ​​и дълбоко под ледената си кора Ганимед може би крие океан – вероятна добра среда за живот. Пробите от пространството на Ганимед, предоствени от космическият кораб „Галилео“ през 90-те и началото на 2000-те, доведоха до разкритието, че плазмените вълни около спътника са милион пъти по-силни от средната активност в този квадрант около Юпитер. Не е ясно дали това има нещо общо с магнитното поле на Ганимед, но изглежда вероятно.

Нови прозрения в тази посока дава звуковата транскрипция на електромагнитните вълни на Ганимед,  показвайки огромни амплитуди в мощността на звуците, което предполага резки промени в магнитното поле на юпитеровия спътник - данни, които тепърва ще се анализират,  така, както все още се изследват и други записани „звуци“ на Слънчевата система, включително тези, уловени от „Вояджър“.

Разбира се, новите открития не бяха ограничени до Ганимед. „Юнона” наблюдава усилено и самия Юпитер, събирайки данни за най-подробната досега карта на магнитното поле на газовия гигант. Очакванията са те да обяснят в известна степен екваториалната магнитна аномалия на Юпитер, наречена Голямото синьо петно. Изглежда, че разкъсано от мощните ветрове, то се движи на изток с четири сантиметра в секунда, т.е., обикаля гигантската планетата на всеки 350 години. Данните за тези движения, плюс другите наблюдения от „Юнона” водят до предположението, че енергийното поле на Юпитер се захранва от дълбок слой метален водород около ядрото на планетата. 

„Юнона” предостави нови данни и за турбуленцията в атмосферата на Юпитер. Досега учените са установили, че тя се завихря спонтанно и изследват впечатляващото сходство на нейния модел с турбуленцията на фитопланктона в океаните на Земята. 

Разширената мисия на „Юнона” ще продължи до юни 2025 г. и се очаква предостави още много прозрения за сложния, странен и прекрасен колос на нашата Слънчева система, Юпитер.