Руски стандарти и реалности през погледа на Алексей Навални

Демонстрациите, наречени от властите „масови безредици”, изкараха на улиците десетки хиляди руснаци и продължиха шест месеца, за да кулминират в т.нар. „Марш на милионите” през май 2012 г. Започнали като протест по повод „погрешния” изборен процес, митингите се превърнаха в израз на опозиционните настроения срещу вътрешната политика в страната и преориентираха опозицията в Русия към неформални движения, констатира днес themoscowtimes.com. При стълкновения с полицията са арестувани стотици, впоследствие десетки са осъдени. Аналитиците смятат, че протестите са активирали репресивната политика, но заедно с това са отключили и гражданското съзнание. Какво се промени от тогава?

Един от опозиционните лидери, Алексей Навални, юрист и журналист, излежава присъда в лагер. През август 2020 г. Навални беше отровен с нервнопаралитично вещество от типа на новичок и след лечение в Германия се върна в Русия, където беше арестуван още на летището. Той е тазгодишният носител на Премията на името на Андрей Сахаров, най-високата награда на ЕС в областта на защитата на човешките права. Неуморим блогър, Навални продължава да анализира руската реалност. Предлагаме превод на един от последните му анализи на живота в Русия.

„Майчице, какви цени!” – шепна си и гледам щандовете със същия отчаян ужас, който преживява днес всеки пенсионер, влязъл в магазин. Нали два пъти месечно и аз съм пенсионер. Да обясня: два пъти в месеца затворниците от нашия лагер могат да пазаруват в лафката. Затворникът може да похарчи там 9 000 рубли на месец (211 лв.). Не повече. Средната пенсия в Русия е 15 800 рубли (371 лв.)

Но мен все пак ме хранят макар и лошо, но безплатно. Дават ми облекло, не плащам за жилище, битови сметки, мобилен телефон, интернет, транспрот, лекарства и т.н. И като извадим от средната пенсия тези наложителни разходи, се оказва, че моите 9 000 рубли на месец са толкова, колкото може да си позволи за продукти един среден руски пенсионер. И ето как е – просто обезумявам от цените, и два пъти повече от скороростта, с която растат. В лагера съм от 10 месеца и инфлационната пенсионерска трагедия се случи пред очите ми. 

Първо в лукс се превърнаха месните консерви, които от 140 рубли (3.30 лв) станаха 250 рубли (5.85 лв.), т.е. 79% скок. Отдавна не ги купувам и ще ви кажа, че един пенсионер може да си позволи да хапне консерва месо с картофи максимум веднаж в месеца. Рибни консерви в лафката няма, защото затворниците вече не ги купуват - и те поскъпнаха средно с 55% - от 110 (2.60 лв.) на 170 рубли (4 лв.). Остава ми „вълшебната троица” – консерви фасул, зелен грах и царевица, чиято цена се повиши „само” с 30% - от 60 рубли (1.40 лв.) до 85 рубли (2 лв.).Трябва да купувам и мляко. Преди струваше 68 рубли (1.60 лв.), сега продават някакво ново по 86 рубли (2 лв.) и не е мляко, а „Млечна напитка от растителни мазнини”. 

Цените в лагерната лафка са същите, като навън. Затова отговорно твърдя: средният руски пенсионер е бедняк, изправен пред перспективата ако не да гладува, то да мине на евтини заместители – като пакетите помощи за бездомници.

За пенсионерите плодовете са недостъпни, зеленчуците – само ако си имат градинка. Пазаруват, трескаво пресмятайки на ум, за да кажат накрая на касата „Извинете, ще оставя скумрията”. Преживявам същото в лагера и мога да кажа, че е много впечатляващо, но и много полезно. Както изчислих, личната ми продоволствена инфлация е не по-малко от 40%.

Много бих искал в експеримента „живот на пенсия” да участва например шефът на Централната банка, който скоро обяви, че инфлацията в Русия е 8%, или нашият президент Владимир Путин, който тези дни утвърди минимална заплата от 13 890 рубли (326 лв.). При такава заплата и „млечната напитка” е лукс.