Защо нощем небето е черно, след като има толкова много ярки звезди?

Отговорът на този въпрос може да изглежда очевиден: небето е тъмно, защото през нощта е тъмно. Но всъщност не всичко е толкова просто, пише  faktodrom.com.

Да започнем с факта, че дори през деня небето ни е синьо единствено и благодарение на атмосферата. Ако нея я нямаше, въпреки светлината на Слънцето небето щеше да е тъмно и през деня (както е на Луната, където липсва атмосфера). Космосът е черен сам по себе си, но защо? Та нали той буквално е пълен с най-ярките звезди? Защо тогава през нощта небето е тъмно, ако Вселената е безкрайна и е изпълнена с ярки звезди?

Първият, който си задава този въпрос е математикът Йохан Кеплер. Физикът и астроном Галилео Галилей с помощта на телескоп доказва, че съществуват звезди, които не могат да се видят с невъоръжено око. Кеплер предполага, че ако, наимрайки се в гъста гора, виждаме само плътни дървета, които стоят неподвижно, тогава, при изучаването на Вселената би трябвало да виждаме само звезди, а Космосът би трябвало да е светъл от тяхната светлина.

Предположението на Кеплер се основава на факта, че звездата може да свети вечно и да отдава безкрайно количество светлина в пространството. А това не е така. В действителност, междузвездните разстояния са толкова огромни, че дори ако всички звезди във Вселената преобразуваха цялата енергия в звездна светлина, това не би било достатъчно, за да ке запълни цялото пространство със светлина и съответно нощното небе на Земята да стане светещо.

Можем да си представим това като огромна вана с твърде малко количество вода. Звездите просто нямат толкова много енергия, за да напълнят цялата Вселена със светлина, затова и пространството изглежда тъмно. Този факт учените наричат парадокс на Олберс, в чест на германския астроном, който пръв повдигна темата в широките научни среди през 1826 г.

Също така, сред учените отдавна битува убеждението че тъй като повечето звезди са "червени джуджета" (а те са  около 70% от всички звезди), то нощното небе би трябвало да е червеникаво, но това се оказва невярно. През 2002 г., анализирайки светлината от 200 000 галактики, учените от университета Джон Хопкинс (САЩ) стигат до извода, че осредненият цвят на Вселената е бледо зелен. След известно време обаче прецизните изчисления показват, че всъщност цветът на Вселената е по-близо до сиво-кафявия.