Обвиняват швейцарски компании в неетично производство и нарушаване на човешките права

Това е шест пъти повече от обработваемата земя в Швейцария. Най-предпочитана е Бразилия с 288 „швейцарски” плантации. Мащабът на начинанието може само да се подозира, предвид че, селскостопанската продукция на Бразилия изхранва 10% от световното население. Следват Индонезия с 83 швейцарски стопанства, ЮАР (44), Коста Рика (27) Панама (25), Хондурас и Габон с по 11, Гватемала (9), по 8 в Малайзия и Кот д'Ивоар, 6 в Нигерия, 5 в Замбия, по 4 в Лаос и Русия, 3 в Уганда, по 2 в Камбоджа, Камерун, Гана, Либерия и Мексико и по 1 в Танзания, Демократична република Конго, Сао Томе, Сиера Леона и Аржентина.

Компаниите, притежаващи насажденията, сред които най-големи играчи са Cargill, LDC и ADM, изкупуват и търгуват със стоки като захар, соя и палмово масло от търговските си офиси в Женева или Цуг. Търговските дружества използват земите в чужбина по различни начини - потребителски права, дългосрочни договори за наем или действителна собственост, в зависимост от местното законодателство и финансовата изгода, пише swissinfo.ch. 

На повече от половината площ на швейцарски „отвъдморски” плантации се отглеждат захарна тръстика, а на една четвърт – маслодайни палми за палмово масло. Други важни култури, отглеждани в тези земеделски стопанства, са цитрусови плодове, каучук, кафе, банани и ориз. Незначително е швейцарското участие в отглеждането на какао или памук. 

Според Public Eye изборът на култури е планиран така, че да сведе до минимум рисковете за компаниите. Захарната тръстика, палмовото масло и соята, които заемат най-голям дял в чуждестранните швейцарски стопанства, са сред така наречените „гъвкави култури“. Те са с множество приложения и могат да се използват за производство на храни, фуражи или биогорива. Това е гаранция за по-сигурна възвръщаемост в дългосрочен план и позволява на търговците да реагират по-гъвкаво на пазарните тенденции и колебанията в цените.

Друга причина търговците да инвестират в отглеждане на захарна тръстика, маслодайни палми и соя е, че производство им е трудоемко. В Бразилия например, механизацията в отглеждането на захарна тръстика в някои райони обхваща 95% от земеделските дейности, елиминирайки почти изцяло ръчния труд, за разлика от отглеждането на какао.

Какво лошо, бихте попитали? Производствената и трудова етика. Public Eye има данни, че швейцарските ферми често не спазват изискванията за опазване на околната среда и нарушават човешките права. Обвиненията включват отглеждане на захарна тръстика без експертиза за въздействието върху околната среда (Бразилия), лишаване на местните общности от препитанието им (Индонезия), изгонване на местните хора без компенсации (Уганда) и заплаха за местната търговия (Хондурас).

Public Eye твърди, че търговците не поемат отговорност за тези нарушения в достатъчна степен, възползвайки се от липсата на ефективни разпоредби на местно ниво – и съответно, избягвайки швейцарските такива.

Швейцарските граждани направиха опит за положително развитие в тази посока, като миналата година гласуваха инициатива, изискваща юридическа отговорност от швейцарските компании за действията им в чужбина, независимо от индустрията, като същото се изискваше и от местните подизпълнители. 

Инициативата спечели с малко гласове, но не спечели мнозинство от гласуването по кантони. Резултатът означава, че изискванията автоматично ще влязат в сила, но нарушаването им няма да носи юридически последствия за компаниите, а може би просто лош имидж. Но както се казва, в търговията доброто име е всичко - да се надяваме, че още е така.