Доказано: Музиката лекува неврологични заболявания

Според някои изследвания, музиката дори стимулира увеличаването на мозъчната тъкан, което помага на мозъка да се възстанови и да възвърне някои загубени функции, например да събуди спомени. Има случаи с пациенти, които след мозъчно увреждане са загубили способността си да говорят, но възстановяват говора си, когато пеят. Същото се наблдава и при хора, които заекват.

Предвид тези и много други ефекти, които музиката има върху мозъка, учените все по-често изследват възможността да я включат в лечението на различни неврологични състояния като инсулт, болест на Паркинсон, Алцхаймер или мозъчни травми. Едно такова лечение, чието приложение се изследва активно в момента, е неврологичната музикална терапия, пише theconversation.com

Методът действа малко като физиотерапията или логопедичната терапия и цели да помогне на пациентите да управляват симптомите и да се справят по-добре в ежедневието си. Терапевтичните сесии използват мелодични и ритмични упражнения - например хора, претърпели мозъчна травма, се учат да ходят в ритъма на музика или тренират и подобряват когнитивните си способности, като разпознават промени в мелодията, и т.н. 

Досега този вид терапия показва по-добри перспективи от много стандартни терапии, например при възстановяване на говора на пациенти, претърпели инсулт, за укрепване на физическите движения и възстановяване на ходенето при пациенти с болестта на Паркинсон, за преодоляване на последствията от мозъчни травми и дори за облекчаване на симптомите при такива състояния, като * болестта на Хънтингтън. 

Документирани са и случаи, при които неврологичната музикална терапия освен че е подобрила ходенето при пациенти с Паркинсон, но и е намалила моментите на „изключване“ - временна неволна невъзможност за движение при това невродегенеративно състояние.

Има проучвания, които доказват, че неврологичната музикална терапия подобрява концентрацията, което от своя страна влияе положително на психиката на пациентите и намалява чувството на депресия и тревожност.

Особено големи надежди се възлагат на способността на музиката да активира и стимулира много различни части на мозъка едновременно. Тъй като при много неврологични състояния проблемите често са резултат от нарушена комуникация между мозъчните зони, учените смятат, че неврологичната музикална терапия може да стимулира образуването на нови връзки в мозъка. 

Освен това е установено, че слушането на музика подобрява и възстановяването на невроните по-добре от всеки друг терапевтичен метод, при това – дълготрйно. Смята се, че това се дължи на способността на мозъка да се синхронизира с музикалния ритъм на подсъзнателно ниво. 

Въпреки че предстоят много изследвания, за да навлезе широко в лечебните протоколи, ранните резултати от неврологичната музикална терапия, показват, че посоката е много обещаваща за лечение на придобити и вродени неврологични състояния, както и за подобряване на възрастови когнитивни изменения при състояния като деменция или болестта на Алцхаймер.

Така че в посока на благосъстиянието ни, нашата поговорка „Който пее и свири зло не мисли”, може да се довърши с израза „...а се грижи за себе си”.

*Болест на Хънтингтън е дегенеративно генетично разстройство, което засяга мускулната координация и води към когнитивен спад и психични проблеми.

Обикновено става забележимо, когато човек е в средна възраст. Тази болест е най-честата генетична причина за необичайни и неволни действия, наречени хорея, заради което това състояние е известно и като Хорея на Хънтингтън.

Хореята на Хънтингтън засяга координацията и движенията, настъпва спад в умствените възможности и води до деменция.