Кое ни подсказва, че любовта вече си е отишла

Това е една древна и тъжна притча за това как си отива любовта. Млад мъж страстно обичал жена, по-възрастна от него. Той живеел и дишал само за нея. Въпреки че, разбира се, имало и много доброжелатели, които го уверявали, че жената е стара и непривлекателна. Че той би могъл да си намери по-млада, по-красива.

Но младежът отговарял, че няма по-прекрасна от любимата му. Тя е като пищна червена роза в чудесна градина. Никоя друга не можела да се сравнява с красотата и привлекателността й.

На бащата на момчето, търговец, тази история му омръзнала. И той изпратил сина си на дълго пътуване по работа; случаят е от преди стотици години. Тогава пътуванията са били дълги. Младият мъж прекарал една година в чуждите земи, много преживял и видял. После се върнал в града си и видях възлюблената си на улицата. Тя се приближила, усмихнала му се и протегнала ръце към него…

Младият мъж се втренчил разтревожено в любимата си и след това попитал с ужас и състрадание: "Какво се е случило с теб, докато бях на път? Да не си била болна? Съдбата ли ти поднесе удари? Лицето ти е покрито с бръчки. И шията също. Косата ти е прошарена, очите ти са разногледи. Какво е станало? И защо краката ти са станали такива, меко казано, криви? Започнала си да накуцваш. Какво страшно ти се е случило, докато менямаше?»

Жената тъжно му отговорила: "Винаги съм накуцвала. И очите ми винаги са били леко разногледи. Бръчките и посивелите коси ги имаше и преди това, може би по-малко, но ги имаше. Просто ти не ги забелязваше, защото ме гледаше с очите на любовта. А сега вече не ме обичаш!».

Тя казвала горчивата истина. Младежът все още сам не бе разбрал, че не я обича. Но той беше забелязал всичките й недостатъци и дефекти, защото вече не можел да гледа с очите на любовта.

Така любовта изчезва. И дефектите стават видими; бръчките, формата на носа, пъпката на носа, наднорменото тегло или прекомерната слабост. Като цяло, всички недостатъци стават очевидни и досадни. Човекът не говори така, не се облича така, не се държи така ... защо се е променил така? Какво е станало с него? Нека той стане такъв, какъто си беше преди!

Не, на човека не му се е случило нищо. Това се е случило на някой, който вече не обича. Разлюбил е и е видял очевидното.

Може би това не е било истинска любов.

Но едно е вярно: този,  който вижда нашите недостатъци и се дразни от тях, той не ни обича. Не ни обича, но понякога не иска да си го признае. И обвинява съпругата, детето, стария верен приятел, съпруга, служителя, в това, че специално го дразнят с недостатъците си. Или че са се променили.

Въпреки, че се променило друго. Изчезнала е любовта.

По материали на Анна Кирянова