Толкова ли е трудно да бъдем щастливи

На този фон индустрията за самопомощ процъфтява. Безброй курсове, семинари, филми, клипове и книги ни предлагат решения от това, как да приемаме живота, до начини да си намерим партньори или с позитивност да се излекуваме от какво ли не. И така, въпреки настъплението на позитивната психология, обречени ли сме да бъдем нещастни, или си го причиняваме сами?

Според авторитетна статия, публикувана в Review of General Psychology през 2005 г., 50% от щастието на хората се определя от техните гени, 10% зависи от обстоятелствата и 40% от „съзнателна дейност“, т.е., дали съзнателно развивате у себе си дух на позитивност или не. Това разпределение на причините за щастието поставя положително мислещите във водеща позиция, и дискретно акцентира посланието, че ако сте нещастни, е по ваша вина. 

Критикувани силно заради прекаленото акцентиране върху генетиката, авторите на статията сега изризат с нова, която въвежда по-нюансиран подход относно ефекта на гените върху щастието и обвърза генетичния ни облик със средата, в която се развиваме. 

Според новата разработка, гените влияят на поведението, а то насочва хората към избора на определена среда. И обратно - околната среда влияе на генната експресия. Например, ако бъдещи майки са гладували, в гените на децата им настъпват химически промени, които потискат производството на растежен фактор. Това води до раждането на по-дребни бебета, често склонни към сърдечно-съдови заболявания, посочва theconversation.com.

Генетичите заложби и възпитанието също са взаимозависими. Ето защо генетично идентични близнаци, израсли в различна среда, вероятно ще постигнат различни житейски резултати, както и двама души с различни генетични дадености, но отгледани в една и съща среда, могат да ѝ реагират по различен начин. Освен това, дали хората могат да станат по-щастливи, зависи и от способността им да се променят и адаптират.

Някои са податливи на влиянието на обкръжението си, включително и на въздействието на терапии или киги за положителна психология, така че, ако я възпитават у себе си, може да   претърпят значително по-голяма и по-дълготрайна промяна в сравнение с други, които не се грижат за психикат си по този начин. Все пак, няма универсална психологическа помощ за позитивен светоглед, защото като хора ние сме уникални, каквато е и нашата ДНК и съответно имаме различен капацитет и представи за благополучие в живота си.

Предопределение ли е да бъдем нещастни? За някои хора – може би да. Те се борят по-трудно и по-дълго с предизвикателствата на живота, не са израсли в среда и при възпитание, които да ги насърчат в търсенето на щастие. Други обаче са по-приспособими като заложби, което означава, че са и по-чувствителни в реакциите си към околната среда и следователно имат повишен капацитет за промяна и растеж, ако попаднат съзнателно или не в подходящата среда.

Така че дори да играе важна роля за нашето благополучие, генетиката не определя кои сме. Важни са изборите, които правим, за това къде живеем, с кого живеем и как живеем живота си.