Да учим децата на благодарност е за тяхно добро

Макар Денят на благодарността да е национален празник на САЩ, повечето американски деца го свързват най-вече с печените пуйки и традиционната семейна вечеря. Посвещението на празника - благодарност за придобитото през годината, не се вписва в светогледа на днешните американчета, говорят данните от проучването. Една екстраполация вероятно няма да установи големи различия в това отношение поне в така наречените развити страни.

Темата е заинтересувала именно екип на детска болница, защото според учените „благодарността е свързана с повече положителни емоции, силни взаимоотношения, повече позитивни преживявания и съответно – с ползи за здравето”. Но благодарността у децата не се развива автоматично, а трябва да бъде подхранвана по начин подходящ за възрастта им, казват учените.

Според техните данни обаче, четирима от всеки пет американски родители смятат, че децата им не проявяват достатъчно благодарност и не оценяват това, което имат. Над половината от родителите се притесняват, че дават на децата си твърде много, а двама от всеки пет казват, че се чувстват неудобно от честите прояви на егоизъм у децата си.

Скъпите подаръци не компенсират семейния дух на взаимопомощ и подкрепа, а прекаленото им изобилие създава у децата навика непрекъснато да искат, което обаче същевременно провокира чувство на безразличие и апатия. Опасно за психическото здраве на децата е и чувството на съперничество и превъзходвсто, на базата на материални преимущества. 

Без личен принос за скъпите придобивки, много деца израстват със съзнанието, че те са тяхно право и всяко несъответствие с тази илюзия може да се окаже пагубно за живота им като възрастни. Учените откриват и негативното въздествие от възнаграждаването за добри постижения с подаръци – факт, който лесно може да демотивира детето, ако не хареса подаръка или е очаквало по-голям.

„Гледайки назад, в собственото си детство, много родители сигурно се замислят дали не дават на децата си твърде много материални неща. Повечето анкетирани виждат, че децата им не споделят придобивките си с други деца или пък без притеснение коментират, че не харесват конкретен подарък“, констатира изследването и апелира възпитанието в дух на благодарност да стане неотменна част от семейната атмосфера. 

Един от начините е думата „Благодаря“ да се превърне от механичен отговор в осъзната реакция на семейните отношения. Друг подход е участието на децата в семейни задължения, за да научат, че всички членове на семейството имат своите отговорности и изпълнението им винаги ще бъде възнаграждавано с взаимна благодарност. 

Доброволческите дейности също са начин за развиване на чувство за благодарност – напр. помощ за по-малки деца, участие в доброволни обществени ангажименти, даряване на дрехи, играчки и дори джобни пари в полза на благотворителни каузи. Разбира се, всички тези уроци не се преподават теоретично, а могат да са полезни само чрез практическия личен пример на родители, учители и по-възрастни близки.

Духът на благодарност в семейството, училището и обществото би трябвало да моделира у децата доброта и признателност за всичко, което имат, и това е преди всичко за тяхно добро, посочват учените, защото положителните емоции, които предизвиква чувството на благодарност, са най-доброто лекарство не само за духа, но и за физическото здраве.