30 години без Фреди Меркюри

Фреди Меркюри разби много поп и рок параметри, винаги готов да поема рискове в музиката и щастлив, че не е част от мейнстрийма. Той разшири смело творческите граници, вярвайки в спонтанността на изпълнението на живо и въплъщаваше това свое верюу в концертите си – всеки един различен от предишния, пише theconversation.com. 

Като композитор Меркюри черпи от всички жанрове. Парчетата му са низ от ярки мелодии, поетични текстове и остроумни метафори, а в стилът на Queen, макар и силно индивидуализиран, личи влиянието на най-доброто от поп музиката на ХХ век - The Beatles, Jimi Hendrix, Pink Floyd, Beach Boys, Краля на рокендрола Евис Пресли (с парчето Crazy Little Thing Called Love), а много музикални теоретици виждат и нюанси от майсторството на Дюк Елингтън и Ела Фитцджералд 

В може би най-известната песен на Queen, Bohemian Rhapsody от 1975 г., Фреди Меркюри извежда смесването на жанровете на ново ниво. Този шестминутен епос е ненадминат по сложност на формата, пищност на реализацията и вокално богатство и заслужено оглавява британските класации почти девет седмици.

Вокалното майстортво на Фреди Меркюри съчетава силна вокална техника и уникален по тембър глас, лиричен рок тенор с над три октави диапазон, плюс широк спектър динамични нюанси и темброви ефекти. Незабравима остава неговата "Барселона", в дует със звездното испанско сопрано Монсерат Кабайе.

Фреди Меркюри е ненадминат и като сценична изява. Появата на Queen на историческия Live Aid Concert на лондонския стадион Уембли през юли 1985 г. остава едно от най-великите рок изпълнения на всички времена – Фреди и Queen са в звездна форма, след като току-що завършилото световно турне и успяват да наелектризират цялата тълпа от 72 000 зрители, които като в транс, отмерват с великата група ритъма на We Will Rock You.

Заедно с това, Фреди е талантлив импровизатор и като музикант, и като артист, който умее да води публиката натам, накъдето се е устремил – защото тя го обожаваше. 

Днешният медиен език би определил Фреди Меркри и като инфлуенсър, след като 30 години след смъртта му, неговата невероятна музика продължава да бъде част саундтрака на нашия живот, включително и с Лейди Гага, която откри сценичното си име в парчето на Queen Radio GaGa.

Киното също е в плен на житейската история на Фреди Меркюри, особено с последния филм на Брайън Сингър „Бохемска рапсодия“ (2018). С голям интерес се очаква през следващия месец и новият документален филм на BBC, който разглежда трагичната му смърт от СПИН едва на 45-години.

30 години оттогава, Фреди Меркюри продължава да владее света на поп-музиката. Той е все същият могъщ автор на песни, които изпълняваше на сцената с магнетизъм, креативност и интелигентност, с неотменна музикантска етика и нестихваща страст към съвършенството.

*Фреди Меркюри (на английски: Freddie Mercury, употребява се също и Фреди Мъркюри, е британски рок музикант, композитор, продуцент и водещ вокалист на рок групата „Куийн“. Гласът му покрива 4 октави]. Рожденото му име е Фарук Булсара (на гуджарати: ફારુખ બલસારા, транскрибира се и като Фарох Булсара). Той е от етнорелигиозната общност парси. Роден е в Занзибар и израства там, а по-късно в Индия, преди да се премести във Великобритания, където формира групата Куийн през 1970 г. заедно с Брайън Мей и Роджър Тейлър. Умира през 1991 г. на 45 години след усложнения от СПИН като потвърждава публично един ден преди смъртта си, че е болен.

През 1992 г. Меркюри получава посмъртно британската награда за изключителен принос към британската музика, а на стадион Уембли в Лондон се провежда почетен концерт. Той е въведен в Залата на славата на рокендрола през 2001 г., Залата на славата за автори на песни през 2003 г. и Великобританската музикална зала на славата през 2004 г. През 2002 г. е поставен под номер 58 в анкетата на Би Би Си на 100-те най-велики британци. Фреди Меркюри е избран за най-добър певец на всички времена в анкета от 2005 г., организирана от Blender и MTV2; 18-и в списъка на Rolling Stone за 100-те най-велики певци на всички времена и описан от AllMusic като „един от най-великите рок изпълнители“.