Нова студена война, тероризъм, пандемия...

Предскзанията за първите две десетилетие на нашия век направи преди четвърт век сп. Wired, а The Guardian реши да провери колко от тях са се оказали пророчески. 

През 1994 г. светът живееше безгрижно, очаквайки нещата само да се подобряват и да последват 20 години мир, просперитет, напредък и изглаждане на противоречия, способни да доведат до война. От „розовата” перспектива правеше изключение малък списък от 10 евентуални проблема, които можеше да се объркат и да засенчат така очерващото се светло бъдеще. 

Тероризъм, напрежение между Китай и САЩ, неконтролируема чума... „Малкият” списък на Wired е пълен с потискащо познати прогнози – заради това, че днес са истина. Но първо, какво не познаха пророците от Wired.

„Новите технологии се оказват провал. Те не носят очакваното увеличение на производителността или голям икономически тласък" - това изглежда е най-малко проницателната прогноза. Освен че не е вярна, тя носи и друг „грях” от днешна гледна точка – не предвиди, че в ръцете на „злите гении” - разработчиците на новия технологичен свят, ще се съсредоточат несметни богатства, а изобретенията им упорито ще подменят естественото човешко общуване с размяна на имейли, съобщения и постове в социалните мрежи. 

Друго неуспешно предсказание предвиждаше „край на европейската интеграция и разпад на европейския проект”. Е, поне за сега това не се случва. Една единствена нация в момента ближе раните от решението си да се измъкне, но останалите изглежда се развиват ако не по-добре, поне по-стабилно. 

От тук нататък следват сбъдналите се предсказания. 

„Напрежението между Китай и САЩ може да ескалира в нова студена война“, предупреди преди 25 години сп. Wired и позна - това се случи без всякаква засечка. 

През 90-те години страховете от тероризъм се позоваваха най-вече на атаките на Unabomber от 1996 г., които днес изглеждат като забавление на чудак, така че относн тероризма действителността надмина стократно предсказанията на Wired.

Опасенията относно изменението на климата през 90-те години бяха, че докато обсъжда има ли го или не, светът може да се окаже пред изчезване – още едно вярно пророчество. 

Същото е положението с предвидените щети от замърсяването на планетата – докато се чудим как да изчистим Земята, може да я загубим такава, каквато я познаваме, така че и тук не сме по-напред от 90-те години.

Точни се оказаха и предвижданията за цените на енергията – и не само в парично изражение. През 90-те години хората също се тревожеха от „екологичния отпечатък” на чистите енергии, но идеята тогава беше те да се усъвършенстват, а не както днес, да се заклеймяват априори от природозащитници, които се вълнуват повече за птиците, пометени от перките на ветрогенераторите или за рибите, попаднали в каналите на ВЕЦовете. 

И накрая – може би най-мрачното предсказание, което се сбъдна, надминавайки многократно тревогите на хората преди 25 години: „Неконтролируемата чума” Covid-19 избухна като горски пожар и засегна над 200 милиона души, като уби над 5 милиона от тях. Един от многото уроци, които изпъкват в последно време във връзка с пандемията, е не по-малко гибелен – повсеместно хората очакват не те, а правителствата да се погрижат за всичко и да планират реакциите при извънредни ситуации.

Всичко това днес поставя въпроса – заслужаваше ли си да се тревожат хората в края на ХХ век за близкото бъдеще, след като никой не погледна сериозно на предсказанията за проблемите, които отново ни сполетяха толкова „неочаквано”, колкото неочаквано е да вали сняг през зимата.