Учени откриха неочаквана причина за депресията - замърсяване на въздуха

Група китайски и американски изследователи в свое изследване, публикувано в изданието PNAS съобщават, че според статистическите данни замърсеният въздух допринася за нарушение на когнитивните увреждания, а също така повишава риска от сериозни депресивни разстройства.

Предполага се, че основната опасност от замърсен въздух е наличието в него на малки твърди частици PM 2,5. Повишеното им съдържание в околната среда е свързано с влошаването на способността за разсъждаване, взимане на решения, както и с тревожност и депресия. Тази информация е била известна и по-рано, но как точно твърдите частици засягат работата на мозъка е оставало загадка.

За да изяснят това, учените провеждат тестове върху здрави хора, изложени на въздействието на относително силно замърсен въздух. В изследването взимат участие общо 352 жители на Пекин, където, както е известно, качеството на въздуха не е от най-добрите.

Изследването потвърждава, че излагането на замърсен въздух в продължение на шест месеца увеличава риска от сериозни депресивни разстройства. Освен това, както се и предполага, замърсеният въздух също така влияе на познавателните способности на мозъка и способността за вземане на правилни решения в стресови ситуации. За да получат възможно най-точни дни, в процеса на експериментите учените изключват влиянието на пола, възрастта и образованието на хората.

Защо твърдите частици причиняват депресия

В хода на изследването авторите успяват да открият няколко механизма едновременно, в резултат на които замърсеният въздух въздейства на работата на мозъка. На първо място, твърдите частици способстват за експресията на гените, отговарящи за психичното разстройство. 

Генотипирането показва, че работата на тези гени унищожава невронните мрежи. С други думи, хората, които са генетично предразположени към депресия и други психични разстройства, са много по-склонни да развият тези проблеми в условията на замърсен въздух.

Също така, въздействието на твърдите частици показва повишен риск от невродегенеративни разстройства, потенциално свързани с възпалителни процеси. Възпалението, причинено от замърсения въздух, влияе върху регулацията на настроението, особено при наличието на депресия.

Освен това, невротоксичното въздействие на замърсения въздух само по себе си разрушава невронните мрежи, което също води до депресия. По този начин предположението, че хората, които живеят в райони със замърсен въздух, са много по-склонни да развият депресия, се потвърждва от научното изследване.

Замърсяването на въздуха, горските пожари и глобалното затопляне на климата

Най-голяма опасност за човешкото здраве, включително и психическото, са частиците PM2.5 в замърсения въздух. Големи количества от тези частици, засягащи и когнитивните функции на мозъка, навлизат в атмосферата чрез дима от горските пожари.

Експертите свързват увеличения брой горски пожари с глобалното затопляне на климата. От това следва, че към здравословните проблеми у хората,причинени от изменението на климата, трябва да се добавят и психичните разстройства. Очевидно е, че с повишаването на температурата на планетата нивото на частиците в атмосферата ще се увеличава.

Ето защо, не напразно експерти твърдят, че затоплянето на климата е по-опасно за здравето даже от пандемията от COVID-19.  Според учени димът от пожарите също така  води  и до изтъняване на озоновия слой на атмосферата. Проблемът може да засегне не само Арктика, но и жителите на средните ширини.