Данъчната политика на богатите страни накърнява правата на децата в чужбина

Преди дни ООН отбеляза 32 години от приемането на Конвенцията за правата на детето. От тогава насам в световен мащаб грижите за децата се подобряват непрекъснато, дори в условията на пандемията.

Но има риск това положително развитие да се обърне, ако продължат да се неглижират въпросите за множеството начини богати лица и корпорации да заобикалят данъчното облагане, пише Euronews, осветлявайки темата от един необичаен ъгъл – според финансови анализатори, избягването на данъци по същността си е проблем, който засяга пряко правата на децата. 

Правителствата в глобалния юг нямат необходимите средства за пълна защита на децата поради недостатъчни данъчни приходи. А те са недостатъчни, защото облагаемите богатства в голяма степен подлежат на данъчно облагане в т.нар. данъчни убежища. В тях са скрити приблизително  10% от световния БВП и 30% от БВП на Африка. Ако правителствата на Ирландия, Швейцария, Нидерландия и други държави със сходен жизнен и данъчен стандарт можеха да видят истинската цена на техните данъчни свободи, вероятно биха се замислили за някои реформи. 

Дори малък процент данъчни приходи да се пренасочат от данъчните убежища към държавите, в които много граждани и корпорации от богатите страни генерират богатствата си, това би имало огромен ефект върху правата на децата в ощетените страни.  

Повече данъчни приходи означават по-ниска детска смъртност, повече деца, обхванати от образованието, по-малко момичета, заплашени от ранни бракове, по-малко мигриращи младежи, търсещи работа и по-малко родители, изправени пред невъзможния избор кое от децата си да лекуват или да образоват. 

На практика, държавите с по-свободни закони за данъчна и финансова прозрачност прехвърлят разходите за своята данъчна спестовност върху „чужди деца“ – често на хиляди километри, в държави, които ловките богати данъкоплатци нито виждат, нито чуват.

През 2020 г. Комитетът на ООН по правата на детето (CRC) създаде важен прецедент, като поиска от Ирландия да опише мерките, предприети, за да „гарантира, че данъчните политики на страната не допринасят за данъчни злоупотреби от страна на компании, опериращи в други страни, което води до отрицателно въздействие върху наличието на ресурси за реализиране на правата на децата в тези страни”.

Комитетът на ООН за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените (CEDAW) също създаде смел прецедент, когато поиска от Швейцария да оповестява периодично независими и безпристрастни оценки за екстериториалните последици от своята данъчна политика и отражението ѝ върху правата на жените и децата в засегнатите държави.

Тези два прецедента не са плод на принципни морални съображения. Те са провокирани от заключенията на опустошителен доклад, дело на международна коалиция правозащитници, които с документи доказват как данъчните политики на някои богати страни накърняват правата на най-уязвимите общности в бедните държави – децата и жените.