Елизабет Фарели: Не научихме децата си да бъдат щастливи

Всяка сутрин, когато виждам как стотици недоспали млади хора отиват да работят в корпоративния "зомбиленд", си мисля за щастието. Или по-скоро за голямата лъжа за щастието, в която нашето поколение накара децата си да повярват. Най-ужасната мечешка услуга, която им направихме не е повишаването на цените на жилищата, така че сега те да не могат да си ги купят, нито купищата вредни отпадъци по цялата планета, които ще им се наложи да изхвърлят. Това е лъжата, че всеки е длъжен да бъде щастлив.

Как лишаваме децата си от щастие

Ние внушихме на децата си, буквално запечатахме в подсъзнанието им, че щастието е естествено състояние на човека, необходимо условие за живота му. По този начин ги направихме нещастни.

Коренът на злото се крие в объркването на понятията. Имаме погрешна представа за това какво е щастието и как може да се постигне. Ще ви кажа веднага: нямам представа кой път ще ви доведе до щастието. Но знам точно по кои от тези пътища не трябва да се ходи. Те са тези, които водят поколението на 20-годишните през фалшивия свят на лъскавите снимки на Facebook, от пиянстването до дивана на психотерапевта и обратно.

Статистиката ни показва, че сегашното младо поколение е подложено на три заболявания, наречени "кредит", "храна" и "пиене".  Да вземем например моята родна Австралия: кредитирането на населението средно е 14,1%, но ако погледнете младите хора (24-35 години), то с кредити вече са обременени повече от 20 процента. Повече от половината от всички австралийски жени се хранят неправилно и се движат малко; във възрастовата група 16-24 такива са  72%. Що се отнася до алкохола, почти една пета от австралийците над 14-годишна възраст пият в опасни за здравето количества, а броят на пиянските запои отдавна е изпреварил всички предишни поколения. 

Футуролозите предричат на това поколение "безсмъртие приживе", а в същото време то прави всичко, за да съкрати продължителността на живота си. Ако успеят, това ще е първият път в историята. Откъде идват тази депресия, пиянство, нездравословни навици?

Много просто: ние им внушихме, че щастието е в потреблението. Решихме, че ако не получаваме това, което искаме, ставаме нещастни. Значи, ако получим това, което желаем ще станем щастливи! Докато в действителност, след като основните ни нужди са удовлетворени, с всяко изпълнено желание ставаме по-нещастни. Защо? Защото желанията ни не са постоянни, удовлетворението бързо преминава, а между щастието и удоволствието не може да се постави знак за равенство.

Каквито и да са нашите желания - нова модна чанта, мускулест красив мъж с холивудска усмивка или още една, последна лъжичка тирамису - те са много коварни. Желанията възникват тогава, когато нещо ни липсва, а по-голяма част от удоволствието идва от очакването. Пикът настъпва в момента, в който получим търсеното. А после какво? Следва неизбежен спад. Удоволствието свършва, оставяйки излишното за спомен: на рафта в килера, или в леглото, или на вашата талия.

Но и това не е всичко. Всъщност ние не се нуждаем от почти нищо от това, което като че ли ни се иска. Искаме да получим не самия предмет; на нас ни е нужно да се похвалим с него, да предизвикаме възхищение у другите. Повечето желания носят статусен характер. Не вярвате ли? Тогава направете мислен експеримент: представете си нещо много ценно. Например, рокля "от котюр", обяд в супер скъп ресторант или луксозна кола. Сега си представете, че никой никога няма да разбере, че имате всичко това. Тогава струва ли си усилията?

В отминалите времена скромността се считала за достойнство, а показното великолепие се е осъждало, защото то водело до цяла поредица от грехове: завист, лакомия, алчност, гордост. Но всичко се промени. Сега, ако дадено събитие не предизвиква незабавна ентусиазирана реакция в социалните мрежи, то сякаш изобщо не се е случило. Хората се интересуват повече от това как да направят хубави снимки и да получат повече лайкове, отколкото от самото събитие. Колкото е възможно по- добре да се покажете - това е, което се цени днес. Гордостта и суетата се превърнаха в добродетели, а скромността - в недостатък.

Може би това не е толкова страшно? Но статистиката за самоубийствата и епидемията от депресия ни казват обратното. Вероятно трябва да погледнем назад, всички рецепти вече са там. Платон и Аристотел си противоречат почти във всичко един с друг, с изключение на едно нещо: и двамата вярват, че само добродетелният живот може да направи човека щастлив. През 1621 г. Робърт Бъртън в забележителния си труд "Анатомия на меланхолията" предлага такава рецепта: "Не бъди самотен, не бъди празен". Но и вие си го знаете. Намерете си приятели и се заемете с работа.

Ние сме нещастни, докато сме в плен на самите себе си, докато сме вързани за повода ва собствените си малки желания. Щастливи ни прави излизането извън собствената личност, присъединяването ни към нещо по-голямо и значимо.

Лекарят и философ Реймънд Телис изгражда такава йерархия на човешките желания: на най-долното ниво са храната и подслонът, на следващото - получаване на удоволствия, на третото - одобрение и статус, на четвъртото, най-високото, е изкуството, духовният живот и мисията.

Очевидно е, че колкото по-ниско е нивото, толкова по-прости са желанията, толкова по-лесно е да ги задоволите и толкова по-бързо преминава удоволствието. Устойчивото щастие се получава само на последното ниво. Радост може да донесе само удовлетворението на глада от най-висок ред: търсенето на смисъла.

Именно това не можахме да обясним на децата си. Щастието е невъзможно да се купи. То не идва, когато сте удовлетворили желанията си, получили сте търсеното, придобили сте нещо, получили сте удоволствие. Щастието - това не е право. Това не е стока. (И да бъдеш нещастен или тъжен не е престъпление.) Щастието е страничен продукт от целенасочено търсене на смисъла на живота. С малко късмет ще направите това търсене ваша работа, като Платон, който наричаше философията най-благословеноот от занятията.

Удовлетворяването на инфантилните желания не е щастие. Хората, както и цели култури, трябва да се развиват от най-простите желания към сложните, докато не се докоснат до високата цел, а с нея ще дойде и щастието. Ще бъде много по-добре, деца, ако спрете да мислите за изграждане на кариера и се опитате да свържете работата си с вашите убеждения. Така ще бъде по-полезно за вас. Искате да сте щастливи, нали?