Робърт Кийосаки: Училището учи на бедност

Интервю от първо лице.

Аз съм един от тези, за които училището изобщо не е подходящо. Училището е добро за тези, които отговарят на стандартния модел на обучение. Бедният ми баща беше такъв човек. Той завършва университет, получава научна степен, след това става заевждащ образованието в щата Хавай. А аз бях лентяй и нехаен и просто не можех да понасям училището, провалях се на всички изпити, не можех да пиша грамотно, не помнех добре, защото ми беше ужасно скучно. 

И тогава срещнах така наречения богат татко, бащата на най-добрия ми приятел. Той обичаше да ни учи с помощта на игри. Игрите са най-добрите помощници в процеса на обучение. Когато учеше децата си да играят шах, той го представяше като истинско военно сражение. Моят богат татко ме научи да бъда богат човек чрез игра на «Монополи», можехме да играем на тази игра с часове. Формулата за успех за забогатяване в «Монополи» е 4 зелени къщи и 1 червен хотел. А днес в Аризона аз притежавам 8000 помещения, т.е. зелени къщи и червени хотели. Просто изиграх играта «Монополи» в реалния живот.

Тази игра учи по-добре от училището. Тя ме кара да мисля и да контролирам емоциите си, защото ако някой ме победи, осъзнавам, че съм направил грешка и започвам да търся причините за нея. Освен това, аз съм близо до духа на победителя - това увеличава ангажираността и това е допълнителен плюс към ученето.

Никога не се страхувайте да сгрешите.

Повечето предприемачи, които са успели, са губили понякога абсолютно всичко.

Хенри Форд, например, един от първите предприемачи, който фалира 5 пъти. Стив Джобс също е уволняван. Бил Гейтс губи един милиард долара в дело за нарушаване на антитръстовото законодателство. Моят приятел Доналд Тръмп загуби милиарди. А аз загубих милиони. И това е нормално.

Обикновено хората са толкова уплашени от това, че никога и не се опитват да преуспеят. Защото в училище ни учат, че да правиш грешки е лошо. Наказват ни за грешки и ни наричат неудачници. Но в животът всичко е по-различно.

Неудачник е този, който не прави грешки.

Детето се учи да ходи - пада и става, пада и става, добре е, че умът на детето е чист и той няма желание да се откаже от това начинание. И за щастие всички можем да ходим. А в училище искат да ни научат да действаме безпогрешно. Точно заради това бедният ми баща -академик и не беше успешен, не искаше да греши и цял живот се страхуваше да прави грешки.

В училище практически не ни учат на колективни игри. А богатството е екипва игра.

В моя екип има счетоводители, адвокати, търговци, IT специалисти. Имам страхотни служители и отлични ръководители. Но много хора не искат да играят в отбор. В САЩ има много малки компании, по-точно 28 милиона. От тях 24 милиона компании попадат в категорията на компаниите без работодатели, т.е. цялата компания е от един човек. Това е все едно на шахматната дъска вместо черни и бели фигури да стои само една пешка. Какви са възможностите й?

В училище мноог ми се отдаваше да се коопеиррам със съучениците си по време на контролите, но в училище кооперацията по време на контролите се нарича "преписване".

Мнозина си мислят: ще стана предприемач и ще постигна всичко сам, отделно от другите. Хора, разберете - това е самоубийство. Тези хора се справиха добре в училище, взеха изпитите си с шестици и се опитаха да направят всичко сами, научиха се да бъдат най-умните. А аз не искам да съм най-умният. Искам да имам най-добрия отбор. Ето защо печеля в живота. Също така никога не спирам да уча.

За мен животът е един безкраен процес на обучение.

Не знам какво си мислят хората за парите, но трябва да ви кажа, че в парите няма нищо свръхестествено. Най-важното е отношението ви към парите.

Бедни хора са тези, които не създават нищо и не дават нищо.

Тук бедните могат да възразят: «Как така не давам нищо? Аз работя по цял ден във фабриката, аз създавам стоки и продукти за богаташи като вас и за други хора, без нас вие сте никой».Но ще ви кажа, че това е напълно недостатъчно. Например: работник в предприятието сглобява мебели и за един ден упорита работа може да сглоби 50 стола. А собственикът на такава компания дава работа на 1000 такива работници, той създава много повече –създава работни места. И за един ден компанията му дава на този свят 50 000 стола. Освен това, собственикът може жертва по-голяма част от средствата си за благотворителност. Собственикът на компанията дава много и създава много, ето защо той е много богат

Колкото повече ценности донесете на този свят, толкова повече пари ще спечелите.

Хората затова и губят, защото твърде много се страхуват да не загубят. Този, който избягва неуспехите, избягва и успехите. А който създава малко, той и получава малко.