Китай: Луксът като протест

В Китай, ако сте образована, успешно работеща и неомъжена жена до 27-годишна възраст,  ви лепват термина „шенг-ну“, т.е., „изостанала стока”. Етикетът е сравнително нов, измислен за да унижи и евентуално да ограничи нарастващия брой необвързани жени в китайското общество. Според традицията, начинът им на живот в голяма степен се смята за „морално прегрешение”, а според някои – дори заплаха за националната сигурност, пише theconversation.com

Необвързаните жени „не се вписват” в представите на китайската политика за щастливи членове на обществото. Китайските медии често ги показват като отчаяни, претоварени от работа и уплашени от живота, а стигмата "sheng-nu" е принудила много от тях да се оженят. Но други се борят. 

Масовото образование след икономическата реформа през 80-те години, направи китайските жени мнного по-уверени за мястото си в съвременното общество. Седем милиона необвързани китайки на възраст от 25 до 34 години, живеещи в китайските градове, са сред китайските граждани с най-голям принос за икономическия растеж на страната. Като цяло, китайските жени реализират около 41% от БВП – повече, отколкото във всяка друга страна по света. Според класацията на Forbes, девет китайски дами са и сред 100-те най-влиятелни жени за 2020 г., като само една се занимава с благотворителност, а останалите са от областта на бизнеса и технологиите.

И тези жени променят отношението на обществото спрямо тях не чрез протести или като активистки, а чрез собствената си икономическа сила. Те използват консуматорските настроения на обществото, за да развенчаят традиционната стигма към статуса им на жени, още повече - необвързани, т.е., по презумпция "нещастни". 

Една 33-годишна образована и успешна програмистка например си купува все по-скъпи и по-скъпи дрехи, не само за да изглежда добре, но и за да убеди близките си че наистина е добре, снабдявайки се с всичко „най-добро” – слънчеви очила Burberry, чанта Louis Vuitton, лаптоп Apple. „Правя го и за себе си, и за родителите си. Показвам, че не съм нещастна, че имам чудесен живот – така роднините може да оставят и мен, и родителите ми на мира”, казва тя.

„Когато изглеждате бляскаво и богато, хората стават по-толерантни към вас и вашето семейство, а близките ви спират да ви сватосват”, смята 30 годишна бизнес-дама. 

Пазарът също се възползва от необвързаните дами и техния икономически възход. Гигантът за електронна търговия Alibaba измисли през 2009 г. „Денят на необвързаните” - антипод на широко празнувания Св. Валентин, който чупеше рекордите по продажби на подаръци от най-широк спектър. Но Денят на необвързните не само не остана по-назад, но и надмина по пазарен ефект ежегодния Черен петък, превръщайки се в най-голямото пазарно шоу в света. Празнува се на 11.11. (четири „сингъл” цифри) и тази година отново подобри рекорда си като приходи от продажби.

Разбира се, много необвързани жени в Китай (а и по света) не могат да си позволят този вид покупателна способност. Но за тези, които могат, възможността да харчат пари за себе си и за родителите си, предефинира социалиня им статус от „нещастни и изостанали” в нещо, с което и те, и семействата им могат да се гордеят. Луксознинят им живот, резултат на икономическа стабилност, е тяхната форма на борба за независимост и равноправие, определено по-безопасна от протести или или акции на активистки - действия, които в Китай определено са професионален и дори правосъден риск. 

Потреблението и икономическата независимост станаха оръдията, с които успешните необвързани китайки градят легитимността на избрания от тях начин на живот. Тяхната борба разчупва нормите на съвременната партийна китайска политика и все по-убедително доказва, че „изостаналите” жени не само печелят, но се нареждат и в авангарда на китайското общество.

 Стратегията всъщност не е нито китайска, нито нова и работи, стига да е ясно, че дамите сами си позволяват да живеят луксозно, без да прибягвят до помощ от силния пол.