Без особено оптимистичен финал на климатичната среща в Глазгоу

Според анализ на ВВС, документът е насочен към предотвратяване на опасното изменение на климата. В него се настоява за по-спешно намаляване на парниковите емисии, за първи път се поствя за цел намаляване на производството и употребата на въглища и се обещава по-добро финансиране за по-лесно адаптиране на развиващите се икономики към климатичните промени.

И това са термините – поставя цели, настоява, обещава. Все пак споразумението прие ангажимента страните да се срещнат следващата година и да продължат темата за парниковите емисии, за да се постигне целта за допустимо затопляне с до 1,5°C. Настоящите мерки, ако останат така, ще доведат до  глобално затопляне с до 2,4°C. А учените твърдят, че ако се надхвърли границата от 1.5°С, Земята ще изпита тежки последици, като милиони хора ще бъдат изложени на екстремни горещини и други климатични катаклизми.

Въглищата не случайно бяха в центъра на дискусиите – на производството и употребата им се дължат около 40% от глобалните въглеродни емисии. А за да се постигне целта за допустимо затопляне от 1,5°C, до 2030 г. парниковите газове трябва да се намалят с 45%, и до средата на века да се сведат почти до нула.

Но ангажиментът за постепенно премахване на въглищата се провали драматично, след като Индия излезе с аргумента, че няма как да обещаят това, след като "трябва да се справят със своите програми за развитие и изкореняване на бедността".

Така че, в крайна сметка страните се съгласиха да „намалят“, а не да „премахнат“ производството и употребата на въглища. 

Президентът на COP26 Алок Шарма каза, че „дълбоко съжалява“ за този развой на събитията, а генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви: „Все още чукаме на вратата на климатичната катастрофа. Време е да преминем в авариен режим".

Умерено оптимистчен, премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън се надява светът да види в споразумението от Глазгоу „началото на края на изменението на климата“ и на свой ред обеща „да продължи да работи неуморно за тази цел“.

Швейцарският министър на околната среда Симонета Сомаруга изрази „дълбоко разочарование, че езикът, на който се договорихме за въглищата беше разводнен”.

„Те промениха една дума, но не могат да променят сигнала, че ерата на въглищата свършва“, каза с надежда международният изпълнителен директор на Greenpeace Дженифър Морган.

Мнозина наблюдатели са разочаровани, че в споразумението се споменават само въглищата и смятат, че това е „безплатен пропуск” богатите държави да продължат да добиват нефт и газ.

Според Сара Шоу от Friends of the Earth International, резултатът е "ни-повече, ни по-малко скандал и предателство към проблемите на южните държави”.

Финансите бяха друг спорен въпрос на конференцията, след неизпълненото обещание от 2009 г. за $100 милиарда годишни субсидии за развиващите се страни. В опит да успокои делегатите, Алок Шарма каза, че до 2025 г. за целта ще бъдат мобилизирани около $ 500 милиарда.

Но по-бедните страни призоваваха за финансиране на принципа за загуби и щети, т.е. че по-богатите страни трябва да компенсират по-бедните за последиците от изменението на климата в резултат на промишлените производства. За съжаление, призивът не се реализира в клауза от споразумението. Остана поредното обещание, че преговорите за загубите и щетите ще продължат. За много делегации на СОР26 това беше едно от големите разочарования.