Горчивата истина за тридесетгодишните

Вие всеки ден ходите на работа, но все още не сте натрупали баснословно богатство? Рутината не ви носи радост и сте сигурни, че сте родени за по-добър живот? Тогава вижте горчивата истина за себе си.

Капанът на високите претенции, или защо никога няма да бъдем щастливи?

Днес младо поколение не помни онези гладни времена. Днешните 30-годишни дори не помнят тежестта на 90-те години, когато рафтовете на магазиинте бяха празни: тогава те са били все още деца. Ето защо, много от претенциите на съвременните внучки към бабите им изглеждат "пресилени". Внучките не искат да работят в завода или на строежа. Те изобщо не искат да работят - нека гастарбайтерите да се трудят вместо тях.

Мъжете мечтаят да бъдат олигарси, да седят в меки кожени кресла, не искат да работят с ръце, с презрение се отнасят към физическата работа. Те биха предпочели половин ден да играят на компютъра си на някоя мениджърска позиция, отколкото да си цапат ръцете. Жените са още по-зле. Станали са лентяйки, търсещи си богати мъже. За идеално успешна се счита бедзелницата, паразитираща в обкръжението на олигарха, държанката. Освен това, да стане държанка на богат олигарх иска всяка, на която й се отдаде възможност, игнорирайки всички закони на търсенето и предлагането. Пазарът е пренаситен с хищни безделнички.

Пресищането.

Още една причина за всички нещастия на 30-годишните е пресищането. Помните ли колко вкусна изглеждаше по време на поход консервата с пастет и печените картофи на въглища. Какво удоволствие ни доставяше общата бутилка с алкохол, обикаляща в кръга всички? А сега сравнете това с чувството, което изпитваме в ресторанта, когато Мохитото вече ни е омръзнало, а в момента няма Мартини Роял. Баровете вече не знаят с какво да ни изненадат, как да задоволят претенциите ни. Октоподи вече има във всеки супермаркет. Там има и всякакви екзотични плодове, и реки от марков алкохол…

Ние се преситихме и оядохме, господа. Ние плюскаме прекалено много и вкусно, получаваме всичко твърде лесно и наготово. Ние не ценим дрехите от миналата колекция, забравяйки как нашите баби кърпеха чорапите си. Ние мрънкаме, че сме зле, возейки се в удобни автомобили. Винаги мрънкаме и преяждаме. Никога нищо не ни стига, нищо не ни удивлява, изненадва и учудва.

За да бъдеш щастлив, трябва да се ограничаваш. Не напразно във всяка религия съществуват пости. Колкото по-гладен е човек, толкова по-вкусна е храната. Колкото по-преситен е човек, толкова по-невкусна е храната, а душата е по-нещастна.

Егоизмът.

Ние незнайно защо сме възиптавани така, че всички са ни длъжни. Не сме ходили на училище, отдалечено пеша на  5 километра, за да се вкопчим в гранита на науката. Не помагахме на родителите си на полето – на нас винаги ни осигуряваха топла закуска.  Много от вас не искат деца. А защо да се грижим за някого? Инфантилните мъже очакват грижовна майчица. Жените чакат умствено изостанал олигарх, за да се качат на врата му и да не работят. Никой не иска да работи, да дарява, да дава!

Ние ругаем правителството, президентите, вием, че в страната ни е бъркотия. А какви сме самите  ние, господа? Кои сме, ако  погледнем истината в очите? И какво наистина заслужаваме?

По материали на morena-morana.livejournal.com