Защо Русия иска да вижда в Запада само враг

Дружеските отношения между съюзниците са скрепени не само от стратегическите военни действия, но и от многостранно сътрудничество. СССР получава подкрепата на САЩ чрез т.нар. програма „Заем-Наем” (Lend-Lease), приета от американския сенат през март 1941 г. Според нея САЩ предоставят безвъзмездно на съюзниците си боеприпаси,техника,храни, стратегически суровини и др., като след войната получателите могат да изкупят годната техника на преференциални цени или да я върнат на САЩ. 

От общата стойност на американските доставки (около $ 50,1 млрд.), $ 11,3 млрд. отиват в Съветския съюз. Подобна програма е имала иКанада.

След края на войната СССР омаловажава ролята на помощите, но днес макар и с половин уста, Русия признава, че американската помощ е покривала немалка част от нуждите на тогавашния СССР. САЩ са предоставили на Червената армия близо две трети от камионите ѝ (Dodge с капацитет 0.75 тона и Studebaker с товароносимост 2.5 тона), плюс огромни количества телефонни кабели, алуминий, облекла и храни. Но... за Русия Америка е враг.

В края на миналия век нова ситуация налага хуманитарна помощ. В началото на 90-те години в Русия просто няма какво да се яде. И САЩ отново идват на помощ, разказва публикация на newrezume.org. На 10 февруари 1992 г. започва програмата за доставки на стоки от първа необходимост Provide Hope („Дай надежда”). На този ден 12 военно-транспортни самолета от военни летища в Германия и Турция доствят в 12 града на бившия вече СССР в т.ч. Москва, Санкт-Петербург, Киев, Минск и др., 500 тона продукти и медикаменти. 

В рамките на операцията Provide Hope, продължила до 1997 г. са изпълнени 272 транспортни полета, доставили общо 7012 тона стоки. В помощите участват също Япония, Германия и Великобритания. Но... за Русия Западът продължава да е враг.

И сега най-интересното: на кого помага тази помощ? Отговорът е в класически руски стил - „Кому на Руси жить хорошо” и както при Некрасов, обикновените руснаци отново не са облагодетелствани.

Хуманитарната помощ по определение е безвъзмездна. Но в Русия всичко е „по-руски” – там хуманитарната помощ се продава на населението, което се бие на опашки за станалите известни „Пилешки кълки от Буш”, Безплатни хранителни пакети няма дори за пенсионерите – те също трябва да плащат. Може би „врагът” от Запад най-сетне е влязъл в действие и ограбва руския народ?

Ами не. Позорната търговия е дело на тези, които днес най-силно крещят срещу „враговете от НАТО” и „американските фашисти” – тези същите, които в Русия живеят повече от „хорошо” в палатите си, карат най-мощни и скъпи коли, имат собствени самолети, огромни яхти, вили, имоти и предприятия по цял свят, плюс милиарди капитали – с други думи, новата руска олигархия, която не без знанието на правителството, пет години безсрамно заграбваше хилядите тонове безвъзмездна хуманитарна помощ и безжалостно я разпродаваше на собствения си народ, без да вложи и копейка – дори разтоварването на хуманитарните самолети правят курсанти от военните училища и войници.

Със сигурност за руската олигархия Западът е враг – защото знае от къде са поне част от богатствата ѝ. Но за това в Русия не се говори, а за благодарност дори и дума не става – Америка е врагът и точка, нали така казват и по телевизията... 

Исторически парадокс: в рамките на половин век Западът за втори път спасява Русия от глад, но това като че ли само налива масло в огъня. Русия упорито внушава на гражданите си, че Западът е враг, тръби лозунги за своето „световно превъзходство” и не пропуска да уязви тези, които я хранеха, на фона на милионите руснаци, които живеят далеч под прага на бедността. Но историята се върти към поредния цикъл, когато Русия отново ще се чуди с какво да нахрани народа си. Как ли ще го направи този път?