Противоречиви решения за глобалната въгледобивна индустрия

На срещата за климата COP26 над 40 нации и 150 организации обещаха да се откажат от въглищата, в т.ч. големи потребители като Полша, Виетнам и Чили. Сред тях обаче не са най-зависимите от въглища страни в света като Австралия, Индия, Китай и САЩ, които не се подписаха под споразумението. 

Документът предвижда ангажимент подкрепилите го да прекратят всякакви инвестиции в ново производство на въглища в своите страни и в чужбина. Определен е и срок за края на „въглищната енергетика” – 30-те години на века за големите икономики и 40-те за по-бедните страни, съобщава ВВС.

„Светът се движи в правилната посока, като е готов да запечата съдбата на въглищата и да прегърне екологичните и икономически преимущества на едно бъдеще, захранвано от чиста енергия. Вижда се краят на въглищата“, заяви министърът на бизнеса и енергетиката на Обединеното кралство Куаси Куартънг.

Критиците обаче казват, че в споразумението има явни пропуски, след като Китай и други големи консуматори на въглища не са се ангажирали дори да намалят продажбата им на вътрешния пазар в страните си. 

На COP26 беше отчетено, че въпреки постигнатото намаляване на използването на въглища в световен мащаб, през 2019 г. с тях все още са се произвеждали около 37% от електроенергията в света. Това означава, че страни като Южна Африка, Полша и Индия ще се нуждаят от големи инвестиции, за да направят своите енергийни сектори по-чисти.

"Като цяло това споразумение за намерения не отговаря на амбицията да се намалят изкопаемите горива през това критично десетилетие", казва Хуан Пабло Осорнио, ръководител на делегацията на Грийнпийс на COP26. Според него, въпреки гръмкото обявяване, „пасажите с дребен шрифт в споразумението всъщност дават огромна свобода на страните да изберат сами датата, от която ще започнат постепенно да премахват употребата на въглища”.

Великобритания е решена да превърнеCOP26 в категоричен успех за своята еко-политика и да се очертае като една от водещите сили в борбата с климатичните промени. Затова мнозина от критиците на правителствата често напомнят, че COP26 не е борба за лидерство, а „последна възможност” за глобални решителни действия. 

Конференцията продължава при ежедневна обсада и протести от природозащитници и младежки групи от цял свят, които не искат обещания, а настояват за решителни мерки веднага.