Катрин Деньов: Докато съществуват разводи, няма смисъл от брака

Катрин Деньов често е наричана "последната голяма звезда на Франция". Тя остава за повечето французи - а не само за тях - една от най-красивите жени в света. Нейното име е синоним на стил, елегантност и красота. Независимо от възрастта…

Някои от правилата на живота на Катрин Деньов:

Най-хубавите десет години от живота ми са от 40 до 50. На 40 разбрах всичко за себе си.

Не ме е страх от старостта. Младостта не е добра именно затова, защото мислиш само как да не остарееш.

Никога не съм крила възрастта си — за мен това е въпрос на гордост. Но това не означава, че трябва да я съобщвам на всеки срещнат, който ми се изпречина пътя. Предимството на жената се заключава в това, че на 50 години тя изглежда точно така, както на 40.

Наскоро майка ми навърши 102 години. Тя живее в Париж, близо до мен, но есъвсем  сама, защото й харесва да бъденезависима. Тя е невероятна:  има ясен ум и винаги ме бие на бридж. В нашето семейство има много дълголетници, но за себе си не съм сигурна, че ще доживея до сто години, защото не съм като майка си. Майка ми никога не е пушила.

Никога не бих могла да стана модел, защото обичам да си похапвам и обичам бургундско.

В общуването с другите не съм най - приятният човек - много бързо забравям, че съм актриса, която трябва да се държи по особен начин.

Докато съществуват разводи, бракът няма смисъл.

Няма вечна любов. Когато попадна на сватба и чуя клетвата "винаги да бъдем заедно и в радост, и в скръб", това ме забавлява. Това просто не може да бъде! Обикновено бракът е последван от развод. Бракът - това е капан. А на мен не ми харесва да съм в капан.

Истинската жена . това е  ум, чар, доброта и чувство за хумор. Очаквам същото и от мъжете.

Идеалният мъж е този,  когото не познаваш.

Никога не съм представлявала опасност за другите жени. Аз не съм някаква безскрупулна блондинка, която краде чуждите съпрузи.

Много пъти съм била щастлива. Това е.

Разбира се, с възрастта ми се налага да бъда по-спокойна. Но това не означава, че трябва да седя вкъщи по халат. Отнасям се споокйно към своята възрастта си. Никога не съм се депресирала от годините си.

Внуците ми отнемат по-голямата част от времето. Но, разбира се, те не ме наричат баба. Има едно тайно име, много кратко, но няма да ви го кажа.

Като изкуство киното все още е много, много младо. Очевидно затова в него толкова рядко може да се забележи проявлението на истинската душа. Но се надявам, че ние най-накрая ще намерим баланса между смисъла и технологията.

Старайте се да пеете по-често. Пеенето стопля душата.

По материали на Сluber