Как ще ни се отрази рецесията в еврозоната

Очаква се еврозоната да бъде сред най-тежко засегнатите от пандемията, като МВФ прогнозира в края на юни, че растежът ще се свие с 10,2 на сто тази година, а глобалният растеж ще спадне с 4,9 на сто. „Това е масивен спад на доходите, който е по-голям, отколкото по време на световната финансова криза", сподели Антонио Фатас, професор по икономика в бизнес училището INSEAD.

Прогнозата на Европейската комисия е малко по-оптимистична от МВФ, като предвижда икономиката в еврозоната ще се свие с 8,7 на сто тази година. Междувременно ОИСР очаква икономиката на еврозоната да се свие с 9,1% тази година, ако страните успеят да укротят пандемията. Да припомним, че еврозоната се сви с 5,5% през 2009 г., докато се справи с финансовата криза.

Лошата новина е, че тази рецесия е по-сложна за справяне, отколкото през 2008 г. „Тази е напълно различна, защото няма такива слабости в нито един икономически сектор“ и вместо това е „смесица от шокове от търсенето и предлагането без очевиден виновник“, добави той.

Добрата новина обаче е, че „този път правителствата реагираха много по-рано и много по-силно“, продължи Фатас. Според МВФ досега политиците в целия свят са вложили над 10 трилиона долара в икономиката, за да предотвратят фалити и да защитят работните места.

И все пак въздействието се усеща. Броят на заетите в еврозоната намалява с 0,2% през първото тримесечие на тази година в сравнение с предходното тримесечие. Очаква се също безработицата да се увеличи още повече, тъй като блокирането с цел предотвратяване на разпространението на коронавирус се въвежда в Европа едва от средата на март и тъй като правителствата започват да отказват подкрепата си за компании.

Правилата за социално дистанциране и несигурността също могат да накарат хората да харчат по-малко и да спестяват повече, докато компаниите могат да отложат инвестиции, които от своя страна вероятно ще повлияят на доходите.

И също като предишната криза, възстановяването в еврозоната е малко вероятно да бъде еднообразно с южните страни, които се очаква да страдат повече и по-дълго. „По-силни страни като Германия и Холандия ще се възстановят много по-рано от страни с по-слаби основи като Италия, Испания и Гърция", обясни Фатас. Той прогнозира, че при условие че няма голяма втора вълна, северните и западните страни трябва да се върнат на стабилна икономическа основа в рамките на две до три години.

„Но в страните от Южна Европа очаквам много по-продължително, много по-дълго възстановяване - каза той. - Причината е, че тези страни имаха много повече структурни проблеми и не могат да подкрепят икономиките и компаниите си в еднаква степен", подчерта той, като прогнозира, че „повече компании ще фалират в Италия, отколкото в Германия".