Министър Комитова: През 2022 г. ще има много повече работа за българските строители

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова увери в интервю за вестник "Строител", че ще предложи сумата от 1,5 млрд. лв. за ремонт и поддръжка на пътищата в бюджет 2022, които средства трябва да се гласуват от следващото редовно правителство. 

„Установих, че от 2018 г.за тази дейности всяка година са давани между, 1,5 и 2 млрд. лв. Проблемът е, че са давани не през санкция на парламента, а с министерски постановления от излишъци в бюджета“, коментира министър Комитова. Тя подчертава, че тази практика е поставяла строителните фирми в риск от предходните управляващи, защото никои не може да гарантира, че ще има бюджетни излишъци в края на годината, за да се плати на фирмите. 

При бюджет на АПИ за текущ ремонт и поддръжка 400 млн. лв., на всички е ясно, че са недостатъчни при огромните нужди. „Тази строителна дейност е управлявана по много безотговорен начин. От години фирмите в пътния сектор зависят от един малък бюджет, от излишъци, от постановления, от това кой кога ще намери пари да им плати. Тази практика трябва да се премахне. Парите трябва да са сигурни, работата да е свързана с парите, които са определени по бюджет и да се спазват срокове и качество и т.н., защото противното означава хаос и огромен стрес“, коментира регионалният министър. 

Министър Комитова още веднъж потвърждава, че зимното поддържане на републиканската пътна мрежа е гарантирано и осигурено чрез споразумения с  фирмите, които са работили досега. Има и фирми, които не са съгласни на споразумение, заради което са пуснати необходимите обществени поръчки. „Още през август предприехме актуализация на бюджета, за да осигурим 100 млн. лв. за зимно поддържане и почистване за 2021 г., тъй като служебното правителство завари АПИ с напълно изчерпан бюджет към 30 април. Доволна съм, че успяхме да гарантираме пари за тази дейност“, коментира министър Комитова. Тя напомня, че при встъпването си служебното правителство е заварило и неразплатено зимно поддържане за миналата година. 

По отношение на исканията на строителните фирмите да бъдат разплатени натрупаните задължения, министър Комитова напомня, че към днешна дата има извършена работа на стойност около 900 млн. лв. при гласуван бюджет на АПИ  от 400 млн. лв. „В договорите пише, че работата ще се заплати, когато АПИ има бюджет. Към днешна дата АПИ няма бюджет и извършената работа остава висяща. Неслучайно ние пледирахме в Народното събрание (НС), да уредим този въпрос, да подсигурим средства за тези компании, но това не се случи. Смятаме, че казусът трябва да се решава в НС, защото сме парламентарна република“, коментира министърът и допълва, че въпросът ще се постави на следващото НС. 

Министър Комитова смята, че след кризите, породени от пандемията от Ковид 19, трябва да се повиши нивото на икономиката, като се инвестира в инфраструктурни проекти. „Въпрос на финансови възможности на държавата е доколко ще може да отдели средства, за да разгръща мащабни инфраструктурни проекти. Отрасъл „Строителство” е много съществен дял на българската икономика. Това са хиляди хора, които работят, създават продукт, създават принадена стойност, получават заплати, които харчат в други икономически сфери и по този начин подпомагат цялата икономика. Добре е строителството да бъзе разгърнато колкото се може повече в различни направления - инфраструктурни проекти, обновяване на жилищен фонд, енергийна ефективност, ВиК и т.н. Моята прогноза е, че през 2022 г. ще има много повече работа за българските строители“, коментира тя. 

На въпрос за строителството на големите инфраструктурни проекти, като АМ „Хемус“, АМ „Европа“ и скоростния път Видин – Ботевград, министър Комитова посочва, че с екипа си са  насочили цялата си политика към завършване на всички започнати строежи и най-важното - въвеждането им в експлоатация с Акт 16.  „Хемус“ се строи усилено в участъци 1, 2, 3 с обща дължина от 51,3 км и по заварени договори от предишни ръководства трябва да се завърши до 2024 г., като това по думите й,  е разумният срок. „След 2024 г. ние ще имаме 51 км в посока Плевен и Търново след Ябланица. Ускорено подготвяме отчуждителните процедури за участъци 4, 5, 6. Планираме да ги завършим до края на тази година. Паралелно с отчужденията върви и проектиране. Амбицията ни е следващата година да се открие фронт за строителство на тези участъци. Това ще бъде много голям наш успех - да стартира работа по участъци 4, 5 и 6. Участъците 7, 8, 9 са в най-тежко състояние, защото там нямаме даже трасе. Пробвали са предишните ръководители едно трасе, правени са проучвания и е установено, че то не може да мине по предвидения вариант. Имаме свлачищен терен, защитена зона „Натура 2000”, има и други обстоятелства, които пречат. Така че сега започваме с ново трасе, което пак ще го изследваме като геология и геодезия. Едва след като се направят необходимите проучвания, ще можем да кажем откъде ще премине трасето“, заявява тя. 

Според министър Комитова 1 км на месец - това е реалистичният срок, по който вървят лотове 1, 2, 3 на „Хемус“ .“ Това е тежко, скъпо, бавно строителство. Всеки, който говори за някакви срокове, които са нереалистични, подвежда цялото общество. И създава фалшиви нагласи. Аз лично се придържам към реалистичните срокове. Искам да кажа, че пътищата на България са на целия народ. 

По отношение на проблемите във ВиК сектора, породени от повишените цени на електроенергията министърът информира, че 22-те ВиК дружества, които са част от ВиК холдинга, изпитват огромни трудности, защото поддържат социално поносима цена на водата. „Имаме амбиция да регистрираме отделно енергийно дружество, за да може да купуваме ток на едро и да подобрим малко крайната цена на водата“, информира арх. Комитова. 

По отношение на Плана за възстановяване и устойчивост арх. Комитова посочва, че МРРБ участва с  6 проекта. Най-големият от тях е за саниране на многофамилни жилищни сгради, като средствата за тях ще се получат след реформи. „При санирането на многофамилните жилищни сградище трябва да постигаме енергийни спестявания повече от 30%“, а ако не ги постигаме с проекта – той няма да се одобри“, дава пример арх. Комитова. 

Тя напомни, че в страната има над 4 хил. сдружения на собствениците на жилища, които чакат саниране от  2016 - 2017 година. „Тогава с политически цели и предизборни обещания бяха подведени хората, че ще има пари, че ще санират техните сгради. В крайна сметка до днешна дата бяха санирани около 1900 сгради, а бяха планирани 2200 за 2 млрд. лв. Останалите 4 хил. сдружения на граждани очакват своите обещания от 2016 г. до днес. Тези сдружения ще могат да участват в новата програма, където по наши предварителни прогнози ще бъдат обновени около 1000 сгради. От 4000 сдружения около 1000 ще могат да се включат. Ние изготвяме критерии, според които ще има конкурентен принцип за подбор на съответните сдружения да получат финансиране, тъй като няма да има средства за всички. Без да искаме, ще ги поставим в условия на конкуренция“, коментира арх. Комитова.