Бездомник призна убийство, за да живее на държавна издръжка в затвора

Миналата година Антъни Кемп направил признанието си под влияние на алкохола пред полицията в Чисуик, Западен Лондон, след като замерял прозорците на полицейското управление с камъни в ранните часове на деня, съобщава indy100.com.

Кемп признал, че  е „разбил мозъка“ на жертвата с мраморен пепелник. След като изтрезнял, бившият алкохолик и наркоман се опитал да оттегли показанията си, но междувременно оствил в полицията своето ДНК върху фас от цигара и пробата съвпаднала с образец от оръдието на убийството, съхраняван почти 40 години, така че престъплението било доказано и с факти. 

Кемп обаче не се разтревожил много и заявил: „Не ми пука какво се случва с мен, защото така или иначе, няма дълго да оцелея на проклетите улици. Предпочитам правителството да се грижи за мен”.

Признанието на 59-годишният Кемп разкри студен случай, останал досега необяснен. Той получи доживотна присъда с минимален срок от 15 години и половина, след като беше признат за виновен в това, че през декември 1983 г. е пребил до смърт с мраморен пепелник Кристофър Айнскол. 

Пред съда Кемп разказа, че Айнскол го поканил в дома си, двамата започнали спор и Кемп му „размазал” черепа с мраморен пепелник. Следствието продължава заради подозрения, че Кемп е свързан и с други неразкрити убийства.

Близък приятел на жертвата каза: „Крис беше мил, щедър, грижовен и забавен човек с изключителната способност да се разбира с всички”

Партньорката на Айнскол свидетелства, че е още се чувства опустошена от случилото се и че бруталността на престъплението е белязала живота ѝ. 

„Кемп уби много специален за мен човек и все едно, че не е сторил нищо, се освободи от греха си след 40 години – живот, от който моят приятел беше лишен”, заяви тя.

Мнозина споделят мнението ѝ, а случаят отново разпали спорове за живота на бездомници, алкохолици и наркомани, които често стигат до тежки престъпления. Обществеността не пропуска и условията в затворите, както и темата до къде трябва да стига хуманното отношение към престъпници. 

В крайна сметка обаче, всички са единодушни, че затворът определено е по-добро място за живот от улицата и призовават за превантивни мерки срещу мизерията и опасно за обществото поведение.