Микропластмасите се натрупват и в децата

Микропластмасите са миниатюрни късчета полимери с размер до 5 мм. Все повече се налага и понятието “нанопластмаса”. Тя е с размери ≤ 1 μm, което автоматично определя размерите на микропластмасите между 1 μm и 5 mm. Те се използват в производството на много продукти за бита, вкл. козметика, почистващи и перилни препарати, дори капсули за лекарства. 

Екип учени в щата Ню Йорк са анализирали образци от фекалии на възрастни и деца и са установили наличието на два разрпростанени вида пластмаси – полиетилен терефталат и поликарбонат. Във всички проби са открити поне един от двата типа микропластмаси, но съдържанието им при дицата се оказва най-малко 10 пъти по-високо.

Учените предполагат, че минитюрните пластмасови късчета вероятно попадат в детския организам от дъвченето на биберони, прибори за хранене, чашки, шишета, гумени играчки и други пластмасови предмети или когато децата пълзят и играят по изкуствени подови покрития.

За момента не е ясно как микропластмасите влияят на здравето. Преобладава мнението, че като цяло са безвредни за храносмилателната система. Но има публикации, които сочат, че малките пластмасови частици може да попаднат в кръвообръщението и да проникнат в клетките, преодолявайки клетъчната мембрана.

При експерименти с лабораторни животни е установено, че това предизвиква унищожаването на клетките, възпаления и нарушения на метаболизма.

Миналата година учени потвърдиха, че има случаи на отровена риба от вещества, които се образуват от взаимодействието между микропластмасите и океанската вода. Преди се смяташе, че рибата успешно се освобождава от микропластмасите, но следи от тях вече са открити в репродуктивните им органи.

Едно от средствата за пречистване на морската вода са мидите, които я филтрират ефективно. Колония от 300 миди може да улови за един час 4 милиона микроскопични късчета пластмаса. Математически модели показват, че по този начин мидите могат да филтрират 25% от микропластмасите в океанските води. В много страни по света се разработват и механични методи за почистването на водите от микропластмаси. 

Разбира се, основното е да се намали употребата на източниците им – да се използват по-малко синтетични материали, отпадъците да се събират разделно, да се пере при пълен капацитет на пералните машини, вместо да се пускат полупразни и пр. Добре е да се използвт и специални филтри, които обират микропластмасите.