Светла Вангелова: Благодарността и обичта в очите на децата ме правят щастлива

Светла Вангелова е на 51 г., омъжена, с две деца. Родена е в гр. Видин, от 29 години живее в гр. Вършец.  Завършила е висше образование с магистърска степен в ЮЗУ "Неофит Рилски", специалност предучилищна педагогика и допълнителна квалификация по начална училищна педагогика в СУ "Св. Климент Охридски". Има  29 години трудов стаж, от които 6 години като учител и 23 - като директор на НУ "Васил Левски" в град Вършец, обл. Монтана.

- Трудно ли се работи в училище със 100% ромски ученици? По какво се отличава такова училище от училищата с мултикултурна среда, какви са предизвикателствата?

- Не, дори съм благодарна на съдбата, че имах възможността да бъда учител на деца от ромския етнос, а по-късно и да ръководя училище, в което се обучават  100% ромски ученици. 

И тъй като училището е начално, с подготвителни предучилищни групи към него, децата, които обучаваме, са на възраст от 5 до 10 г., т.е. те са в онази детска възраст, в която детското възприятие е най-истинско, неподправено и емоционално. Благодарността и обичта, която виждам всеки ден в очите на децата всяка сутрин, ме зареждат с положителна енергия, която е може би разковничето да продължа да се боря за добруването и обучението им. Щастлива съм, когато виждам нашите четвъртокласници-абитуриенти да продължават своето образование в по-горна степен. 

В нашето училище децата и учениците са изцяло от ромски произход, което означава, че имат равен старт за постъпване в І-ви клас , имат сходни интереси и почти еднакви условия на живот. Това улеснява работата с тях и не създава онези междуетнически проблеми, породени от различния социален и икономически статус на семействата.

- В обществото битува  мнението, че в интеграцията на ромите се наливат много пари, че се финансират много проекти, че едва ли не към ромските училища текат като пълноводен поток бюджетни средства и средства от НПО, от Международни фондации?  Като гледам двора и интериора на училището, много  „български“ училища биха ви завидели.

- Визията на училището и материално-техническата база, която виждате, когато влезете още през портала, са изцяло изградени и осъществени единствено и само със средства от бюджета на училището. Поддръжката и на най-малкия детайл - от засаденото цвете в двора до оборудвания компютърен кабинет, е дело на помощния персонал, който работи неуморно, но и изисква от децата опазване и грижа за всяко сътворено кътче, за да може повече поколения и випуски да го ползват и надграждат. 

Голяма част от цветните алеи в двора на училището са дело и на самите ученици, като борче или храст, засадени от завършващ випуск или от деца, участващи в клуб за дейности по интереси.Това създава отговорност у самите тях да се грижат и същевременно да опазват училищното имущество. По думите на много от тях, в нашето училище те се чувстват като у дома си. И може би затова от години при нас не е имало случаи на  инциденти с вандалски прояви. 

Проектите, по които работим, са основно даващи възможност за допълнителна работа с изоставащи ученици, по-добро усвояване на българският  език, който за тях не е майчин, работа с родителската общност. Средства от международни фондации и НПО на училището не са предоставяни под никаква форма, освен техника, която МОН периодично дарява на всички образователни институции. Не малък е приносът и на педагогическият персонал, който е в основата на предоставяне на идеи и тяхното реализиране.  В случая, аз като  ръководител одобрявам всяко предложение на учител, който има желание да закупи или подобри нещо, което ще е в полза на учебно-възпитателния процес, и ще бъде причина да привлечем и задържим децата в училище.

- В началото на учебната година МОН поиска да се потърсят всички незаписани ученици и такива, застрашени от отпадане от училище. Откриха ли екипите за приобщаващо образование деца от ромския квартал, незаписали се и непосещаващи ромското училище?

- Децата и учениците, обучаващи се в нашето училище и подлежащи на обхват на територията на кв. Изток в град Вършец, са максимално обхванати и задържани в училище. От години нямаме отпаднали ученици от образователната система, или поне до ІV клас. Това се дължи предимно на работата на самите класни ръководители, които още в началото на всяка учебна година обхождат семействата и домовете на своите ученици, и създават условия за постоянна комуникация и информираност дори при най- малкото отсъствие на дете от училище. 

Имаме въведени правила и дневен режим, които се спазват от родителите за довеждане и прибиране от училище. Осигурено е максимално присъствие в учебните занятия, като отсъствията са ограничени единствено по уважителни причини поради заболяване, удостоверени с медицинска бележка от лекар. Средната пълняемост на осемте паралелки І – ІV клас и четирите подготвителни групи 5 и 6-годишни е 20 деца. Екипите за приобщаващо образование отчитат единствено ученици, заминали в чужбина със своите родители, но при нас тази бройка е доста малка, около 2-3% за учебна година.

- Държавата  все още е с ограничени механизми за задържане на застрашените от отпадане деца в училище - на родителите се съставят актове за административно нарушение от общините, но знаем, че те са с нулева събираемост на глобите. Какво лично Вие като директор и екипът Ви правите, за да мотивирате редовното посещение в училище?

- Осигурили сме закуска и топъл обяд в училищния стол с изцяло бюджетни средства, т. е. храним безплатно децата. Участваме и в Националните програми на МОН „Училищен плод“ и „Училищно мляко“, създали сме много добри условия за провеждане на нормален учебен процес,включваме децата и учениците в извънкласни дейности и проекти, за да ги привличаме и задържаме в училище.  Работим с родителите и ги консултираме. Закупихме раници за всички първокласници с най-необходимите консумативи за началото на учебната година.

- Към училището ви от много години функционира и детска градина за деца от предучилищна възраст. Разкажете нещо повече за нея.

- Още от самото преименуване на училището в начално, към него е била открита и детска градина за деца на 3,4,5 и 6 години, където присъствието на децата е било по желание на родителите, но с годините  вече обхващаме максимално подлежащите на задължително обучение, т. е. на възраст 5 и 6 г., като тяхната подготовката е полудневна и престоят им в градината е основно възпитателен. 

Те се учат основно да овладяват българския език, да създават навици и да се социализират. С ромски деца, преминали и двете степени на предучилищно образование, в първи клас се работи много по-лесно. Приемствеността при нас от детската градина към училище е много добра и се осъществява чрез плавен преход, тъй като екипът от детски и начални учители е под шапката на една образователна институция.  Осъществява се добро сътрудничество, взаимопомощ и обмяна на опит и информация.  Сградата на детската градина е в близост до училищната сграда, а храненето на децата и учениците се извършва в общ училищен стол. В самата градина са осигурени необходимите техника и нагледни средства, а дворните пространства, цветни алеи и площадки за игра са много добре поддържани и във вид, отговарящ на изискванията за предучилищно заведение.

- С какво коронавирусната пандемия промени живота в училище? В обучение в онлайн среда как се справиха децата от ромския квартал, като знаем, че повечето от тях нямат вкъщи компютри?

- С помощта на самите учители и голяма част от родителите, учениците  не са прекъсвали учебния процес, въпреки че не разполагат с техника и интернет. Образователният процес се провеждаше асинхронно, чрез предоставяне на материали на хартиен носител, социални мрежи и телефони.

- За какво не ви достига бюджетът на училището? Той е делегиран от държавата и е определен от единните разходни стандарти за всеки ученик, но все пак за какво си мечтаете като директор, какво бихте искали да имате още в училището?

- Добре управляваният и разходван бюджет би трябвало да е достатъчен за всяко едно училище, за тази цел директорът трябва да е и добър финансов мениджър. При нас за това добро управление говори материално-техническата база, която постоянно обновяваме, ремонтните дейности, които се извършват ежегодно, поетапното увеличение на заплатите на персонала и въведените с вътрешните ни правила допълнителни плащания по Колективния трудов договор и наредби.  Фактът,  че в нашето училище няма текучество на педагогически и непедагогически персонали не са извършвани съкращения в последните 20 години, говори за достатъчен бюджет и добро финансово състояние на училището. 

Но винаги има какво да се желае. Вече сме спечелили проект на МОН за изграждане на още една училищна сграда в двора на училището ,с цел преминаване на едносменен режим на обучение за всички ученици. Поради малкия капацитет на училищната сграда, до сега обучението се осъществява до обяд за четири паралелки І и ІІ клас и след обяд за останалите четири паралелки в ІІІ и ІV клас. Имам и една отдавнашна мечта - да изградим физкултурен салон, тъй като не разполагаме с такъв, но се надяваме на подкрепа и съдействие и от общината.

- Имате ли куриозен или забавен случай в работата, знаем, че ромите са колоритни и свободолюбиви хора, волни души, а спазват и културните си традиции. 

- Всеки ден, прекаран в училището с децата, е колоритен по своему . Постоянно се случват интересни и запомнящи се моменти.

- До колко са свободни сега учителите да взимат самостоятелни решения?

- На учителите е предоставена възможността сами да решават как ще провеждат учебен процес, стига той да отговаря на изискванията на нормативната уредба. Естествено, днес чрез електронни уроци, презентации и добре подбран учебен материал, се осигурява по-нагледно и лесно усвоимо  обучение. Интернет предизвикателствата дават широк спектър за допълнително предоставяне на информация и разширяване кръгозора на децата.

На съвременните учители е дадена възможност да се развиват, да получават допълнителна квалификация, да усъвършенстват знанията си и да ги предават на поколенията. Това, което се случва в нашето училище, е с една основна цел: да възпитаваме, образоваме и защитаваме децата, независимо от техния етнос, като им даваме свобода и сигурност да следват пътя си и да им предоставяме еднакви възможности за достоен живот и развитие. А като екип вярваме, че сме създали място, където учениците ни да учат пълноценно, за да могат да градят и по-добро бъдеще за самите тях.