Германия се отказва от въглища

Въпросът кога Германия ще се откаже от производството на електроенергия чрез изгаряне на въглища е една от най-важните теми във Федералната република.

Преди време германският канцлер Ангела Меркел сравни енергийния преход, т.е. преминаването от изкопаеми към възобновяеми енергийни източници, с кацането на Луната и го нарече „най-важната задача след Обединението на Германия".

 

До 2038 г. Германия ще се откаже от горенето на кафяви и каменни въглища за добив на енергия. Възможно е това да стане и по-рано, но засега по-ранен срок не успя да се наложи. Засегнатите райони, основно в Източна Германия и около река Рейн, ще получат компенсация от 40 милиарда евро за предстоящото преструктуриране на отрасъла. Огромна сума, макар да изглежда почти скромна в сравнение с отпуснатите средства за справяне с последиците от коронавируса.

Можеше да се постигне повече

Възможни бяха и по-добри решения за околната среда. Но на фона на сегашната криза все пак трябва да сме доволни, че и това беше постигнато.  До последно управляващата коалиция се бореше за финансиране на сравнително природосъобразните когенерационни системи.

Жалко само, че с настоящото решение не беше приет и обвързващ план за разширяване на мрежата от възобновяеми източници. Още по-жалко е, че нова електроцентрала на въглища – Дателн 4 – беше включена към мрежата точно когато правителството решаваше да се раздели с въглищата като източник на енергия.

Кризата ще утежни постигането на консенсус

Макар правителството да успя да се противопостави на въглищната индустрия, остава едно тревожно чувство дали решението наистина слага точка по темата. Още 18 години в Германия ще бъдат добивани и изгаряни въглища – доста време за енергиен източник, чието място е в историята. 

Тревожно чувство, защото старите конфликти, които съпътстваха отказа от въглища, отново могат да се възпламенят, подсилени от пандемията и последиците от нея. Само човек, който е говорил с хора от бранша, особено в Източна Германия, знае колко голяма е пропастта между тях и природозащитниците. И колко много се страхуват местните политици да не предоставят инициативата на популистите. От една страна, са младите, добре образовани протестиращи от движението „Петъци за бъдещето”, от друга – работещите в мините, хората в малките населени места, доставчиците. Преди кризата, породена от пандемията, може би имаше някакъв шанс за помирение между враждуващите страни. Но сега това става трудно. 

Нови предизвикателства

Излишно е да се казва, че редуцирането на вредните емисии по време на пандемията не решава проблема. Големият натиск, който движението на Грета Тунберг оказа, изглежда по-скоро затихващ. Сега ще стане още по-трудно за природозащитниците да поддържат натиска, когато в общественото пространство се говори за една безпрецедентна пандемия, за неприемливите условия в кланиците и за спад на икономиката в невиждан мащаб.

Енергийният преход продължава да е като кацане на Луната, а сега е направена една съвсем малка крачка напред. Останалата част от пътя ще се окаже по-трудна за преодоляване, отколкото само допреди няколко месеца се смяташе.