Експерти очакват засилена деглобализация на фона на пандемията

Само за няколко месеца пандемията промени деловия свят. Сега управляват егоизмът, недоверието и играта „ние срещу тях“, твърдят експертите от Saxo Bank. Икономиките на много държави ще се окажат под натиск от правителствата, одобрили субсидии и облекчения за бизнеса.

Пандемията от COVID-19 засили деглобализацията и създава огромни пречки за бъдещия икономически растеж, следва от доклада на Saxo Bank. В него експертите дават оценки как пандемията от коронавирус се е отразила върху икономиката и политиката.

През последните три десетилетия, след края на Студената война и особено след епохалното приемане на Китай в СТО през 2001 г., светът ставаше все по-взаимосвързан поради технологичния прогрес и икономическата глобализация, казват те.

„Въпреки това, от началото на управлението на Доналд Тръмп, а след това все по-бързо и по-бързо, в рамките на месеци пандемия, светът започна да се управлява от егоизъм, недоверие и „ние срещу тях ", казва главният икономист и инвестиционен директор на Saxo Bank Стивън Якобсен, добавяйки, че подобна тенденция се наблюдава не само в политиката, но и в икономиката, в корпоративните вериги за доставки.

Експертът прогнозира, че през следващите месеци мащабният отказ от глобалните вериги за доставки на стоки и услуги и преходът към автаркия* ще донесе със себе си масово връщане на производствата от чужбина в родината им и нови програми по локализация.

Идеята за „национална самодостатъчност“ ще процъфтява.

На първо място, това ще се отрази на производството на медицински стоки, „което се дължи на позорната и практически всеобща  неподготвеност за пандемия“.

За критично важни ще бъдат обявени енергията, производството на храни и високите технологии. Увеличението на разходите за местно производство изглежда по-малко значимо от политическия императив за независимост и самодостатъчност.

Безплатно сирене няма.

„Най-просто казано, ще се повишат цените на почти всичко. Тази тенденция на самодостатъчност ще струва изключително скъпо на потребителите, за правителствата на повечето страни и пазара на труда“, казва Якобсен.

С това прогнозата за негативните проекции на Saxo Bank за близкото бъдеще не свършва дотук. Друг неприятен ефект - пандемията ускори смъртта на свободния пазар като двигател на икономиката.

Желанието да се спасяват всички от кризата само увеличава риска от забавяне на растежа на БВП, отбелязва експертът. Кризата се оказа толкова разрушителна, защото претоварените с дългове икономики на различни държави, много фино настроени и крехки, останаха без тези настройки.

Сега централните банки на различни страни въведоха нулеви или дори отрицателни лихви за рефинансиране, държавните гаранции за спестяване на бизнеса са навсякъде.

„Няма да има повече „горски пожари“, оставящи чиста, плодородна земя за нови деятели, които ще рестартират икономиката. Вместо това ни чака постоянен спад в производителността и реален растеж на БВП при огромна тежест на дълга“, се казва в доклада.

На пътя към възстановяването на икономическия растеж ще се изпречат новите мерки за държавно регулиране за „спасяване на  икономиките и работните места“ за сметка на данъкоплатците.

Държавните разходи - пряко и косвено кредитиране, обратно изкупуване на дългове и грантове - ще надхвърлят 50% от БВП в много страни. Държавата ще има мощен глас в бордовете на директорите на много компании.

„В най-добрия случай спираме пазарната икономика, в най-лошия случай я заместваме с държавен капитализъм“, предупреждава банковият стратег Якобсен.

*Икономическа политика на дадена държава, насочена към стопанско обособяване и самозадоволяване, осъществявана чрез високи мита, валутни ограничения или квоти, забрана на внос на определени стоки и др., което довежда до стимулиране на местното производство, но и до повишаване на цените на стоките и намаляване на реалните доходи на населението.