Д-р Величко Пенчев: Това, което правя винаги, е да се съмнявам

Д-р Величко Пенчев е завършил медицина в Плевен през 1996 г. През 1997 г. започва да работи в Спешна помощ – отначало в Белене, после в Плевен – общо 3,5 години. През 2003 г. започва работа в бившето Интензивно кардиологично отделение на тогавашната Окръжна болница- Плевен, която по-късно става Университетска болница. Преди 6 години става завеждащ на Интензивното кардиологично отделение, а в момента е началник на Отделение по спешна кардиология. 

- Д-р Пенчев, вие сте на първа линия в борбата с ковид – това като на фронта ли е или е по-страшно?

- Ами не е чак толкова страшно. То и на фронта не е толкова страшно, когато свикне човек. В края на ноември миналата година - беше почивен и свободен за мен ден, ми се обади изпълнителният директор и ме попита къде съм. Отговорих му: „Вкъщи съм, почивам си“. – „Е как така, трябва да си на работа“. – „Защо? Аз съм свободен днес.“ – „Да де, но не си, защото се отваря ковид отделението. След 15 минути да си тук“. Това беше страшното в началото – не знаехме какво да правим, как да работим с такива хора.

- Сигурно нямаше и протокол?

- То имаше протокол, но просто като кардиолог и началник на отделение за спешна кардиология не съм се сблъсквал с такива болни. Които имат нужда от всичко. 

Имат нужда от това, да им помогнеш да седнат в леглото, да ги нахраниш, да ги пазиш да не си махнат маската, защото иначе умират. А те всячески се мъчеха да си махат маските, говоря за по-леките случаи, не за интубираните, защото не им стигаше въздух и си мислеха, че ще дишат по-добре без маска.  Това беше страшното, но свикнахме.

Че трябва постоянно да има някой, че трябва постоянно да гледа – не друго, а маската. Не дали е ял, това не е толкова важно, а да не си сваля маската. Никога не сме седирали пациентите, за което имаше някои публикации, че на някои места се прави, дават им се диазепам и силни успокоителни, за да не мърдат и да спят, и да лежат в леглото. Няма такова нещо, никога не сме го правили, защото това потиска дишането и допълнително се влошава състоянието.

- А сега ситуацията как е?

- Ситуацията е като на фронта, но на втората година – свикнали сме. За съжаление обаче хората не са свикнали и са в по-лошо състояние, отколкото по време на първата вълна. Сегашната вълна е по-тежка. Всяка следваща е по-тежка. Тогава по-голяма част от пациентите не бяха в толкова лошо състояние, а сега почти всички са в тежко. Сега много бързо се влошават. Идва здрав, прав, съобщава „Аз съм с ковид, ама защо съм тук не знам“ и след 24 часа следва рязък срив на ситуацията. Идва в клиника за нещо друго да бъде лекуван, но е позитивен. Например, имахме една пациентка, която е за кардиостимулатор и друга с белодробна емболия. Но питат „Защо?“ Защото колегите са си свършили първоначално работата в другото отделение и ги превеждат тук. Пациентите казват: „ Аз съм само с позитивен PCR, няма ми нищо“. И както й няма нищо, на следващия ден беше с много рязко влошаване, температура, фебрилитет.

- Вирусът какво поразява?

- Всичко, всички органи и системи, като преимуществено засяга нервната система с тежки неврологични прояви - и в предния беше така, при британския и сега при този, който е делта вариант е по същия начин. Хората са объркани, безкритични, апатични. Той действа върху централната нервна система и много често води до васкулити – възпаления на малките съдчета в мозъка. Както преди само за бял дроб се говореше, бял дроб и тук-там бъбреци, от предната вълна миналата година, вече засяга и нервната система.

- Предполагам, че има утвърден и действащ протокол за лечение в тази ситуация?

- Разбира се. Протоколът е утвърден от много отдавна, като изключим това, че нямаме лекарство. Говоря за специфично лекарство, което действа върху вируса, антивирусен препарат, медикамент. Ремдесивирът, който използваме, е разработван за ебола и действа на SARS-CoV-2 (ковид-19). 

Това е като при грипа, има един прекрасен препарат - Оseltamivir, който е ефективен за всички вируси на грип – да, но ако се даде през първите 24 до 48 часа. Същата работа е и с ремдесивир – действа, но в началото, а не като „лекарство на отчаянието“, т.е., ако се влоши много пациентът ще му пуснем ремдесивир. Тогава няма ефект, тогава това вече са автоимунни процеси,  които е задействал вирусът, увреден е белия дроб, другите органи и системи, просто е безсмислено да се натовари организма с още един препарат, който хич не е безобиден, той се отделя чрез бъбреците и много ги уврежда. Така че, използваме го често, но както ви казах точно за такива пациенти.

- Има ли го сега?

- Да, има го, просто понякога се чувства недостиг, защото започна повече да се прилага поради това, че пациентите идват и веднага много бързо започват да се влошават, докато, например, в началото на епидемията бяха единични случаите, които са подходящи за него. А и някои звена изобщо не го използваха, защото така бяха преценили. Той не е панацея, в никакъв случай. 

Плазмата е същата работа, защото антитела – добре, но тези антитела трябва да действат на вируса, когато активно се размножава, това е пак в началото. 

Така че, приложи ли се плазма от преболедували ще има някакъв ефект, но не такъв, както когато всичко е в началото, както във всяка една болест – профилактиката е най-доброто лечение. Т.е. веднага, когато има показания (в никакъв случай обаче профилактично). Профилактиката според някой трябва да се провежда с такъв тип препарати (Хлорокин и Хидроксихлорокин), а те не лекуват, те променят  PH на клетката и вирусът по-трудно навлиза в нея. Тези препарати се използват широко и имат своето място за лечение на автоимунни и други заболявания, но пак с показания, а широко приложение  няма, не стават за профилактика.

- Какво трябва да знае един човек, когато е болен?

- Трябва да е сигурен в себе си и в контактите си с другите, т.е. да се спазват основните хигиенни изисквания – задължително маска, задължително на разстояние при контактите, задължително да си мие ръцете. Добре е да се използва дезинфектант, но да си мие ръцете постоянно. Защото като каже – „аз съм с ръкавици“. Но нали ще ядеш после или стой си с ръкавиците! Просто личната хигиена трябва да бъде на много добро ниво. И да не пипа нищо. 

Просто да мисли, човекът трябва да мисли постоянно. Това е едното. Второто – всички трябва да се ваксинират, като изберат подходящ за това момент – да се избягва струпване на хора и предпазване от голям вирусен товар. Между двете вълни беше изпуснато времето, когато правителството и здравното министерство пропагандираше толкова широко в началото на лятото да се ваксинират хората. Тогава беше изключително подходящо – в края на юни и началото на юли.

Тогава нямаше почти никакви болни, затвориха всички отделения, имаше само някои в инфекциите. Тогава за съжаление периодът беше изпуснат, защото всички решиха да отидат на море, да се веселят, там нямаше нито един човек с маска. Това беше като някакво празненство след чума. 

- Сега кого поразява повече коронавирусът – млади, стари, деца?

- За деца нямам наблюдение, защото ние не работим с деца, но има едно значително подмладяване. В интерес на истината много възрастните хора го понасят добре. Над 85 почти нямаме пациент, който да е фатално завършил. Просто те го изкарват, децата го изкарват леко и възрастните. 

Сега има по-тежки случаи, като че по-рядко има загуба на обоняние и вкус, което беше в началото един от особените белези, но затова пък започва с температура, много грипоподобни тежки симптоми, гадене, повръщане, диария. Не се проявява толкова бързо дихателна недостатъчност, както беше при първата вълна: започваше със загуба на вкус, обоняние, температура и след това задух, но това ставаше постепенно. Усеща се, че има разлика, много тежко болен, знаеш, че може да завърши фатално, борбата е голяма. А сега идва здрав и прав и не можеш да кажеш дали ще се излекува.

- Каква е ситуацията с така наречените „обикновени заболявания“. Най-често срещаното?

- Сърдечно-съдовите заболявания, за съжаление. Инфарктът като че ли понамаля малко напоследък. Има го, естествено, но благодарение на добрата профилактика, лечението на болните, навременното изпращане за коронарографии и това че има лаборатории достатъчно – и в Плевен, и в страната, води до общо намаляване на бройката. Едно време, когато започнах да работя през 2003 година, съм приемал по 10 инфаркта на ден. 

Както сега  ремдесивирът не достига понякога, тогава фибринолизите не стигаха, защото нямаше лаборатория, а трябва да гоним времето до 2-6 час да се отвори артерията. Просто тази бързина на действие в момента е много добре организирана, благодарение на Спешната помощ. Говоря за тези случаи, когато трябва да се реагира моментално. Инсулти обаче има страшно много. Това ми е наблюдението като кардиолог, много инсулти. И за съжаление там много малко може да се помогне. Исхемични предимно, на базата на ритъмни нарушения на сърцето, то излиза-влиза в ритъм няколко пъти и прави тромбче. Съдови заболявания много , в смисъл по крайниците – остри тромбози, илеуси – чревна непроходимост при по-възрастни хора, при оперирани хора, грешка в диетата, това е една от най-честите патологии. Травми от всякакъв вид – от паднал от крушата до размазан от кола.

 В кардиологията най-честата патология е високото кръвно налягане. То се влияе от много неща – от една страна пациентите не си пият лекарствата, от друга страна ги намаляват в началото на лятото, защото става по-топло времето, те се потят, почват да свалят кръвното, забравят после да го контролират, карат цяло лято по инерция и есента вече идват, както се случва при мен със 170, 190,200 даже, седи и си говори нормално вчера един пациент с 200 кръвно. 

 Всички други усложнения – бъбречни, сърдечно-съдови, мозъчни и т.н. Така че на артериалното налягане общо взето българинът започва да му обръща внимание. Предните години бяха доста по-безкритични, а сега и лекарствата са по-хубави и контролират по-дълго време кръвното налягане, освен това има много добри ръководства по отношение на започване на терапията. Личните лекари изпращат при кардиолози само за консултация пациентите си. 

  Белодробни заболявания също се срещат, обостряния има на хроничните – на бронхиалната астма, на бронхитите.

- Кой е най-куриозният Ви и най-смешен случай като лекар?

- Най-куриозният: пациент, възрастен, дойде към 2004-2005 година с голям инфаркт. Направих му фибринолиза тогава, с много добър ефект, направо бях безумно щастлив, защото това бе един от първите пациенти, самостоятелно обработен и гледан от мен и минавам и го питам: „ Дядо, как си?“ Той ме поглежда и кима тъжно с глава: „Не съм добре.“ Ами, викам – защо, всичко ти е наред, кръвното ти е добре, не трябва да имаш болка вече, отпушихме артерията с лекарство“, а той: „ Абе ти артерията си а отпушил, ама аз три дена не съм ходил по голяма нужда“. Човекът си има проблем. 

- И последно – какво е Вашето мото като лекар и като човек?

- Говоря като кардиолог – пациентите със сърдечни заболявания винаги трябва да отидат при правилния лекар, да получат правилната диагноза и да използват правилното лечение. Това е една нишка, която не трябва да се прекъсва.

Това, което най-много обичам е винаги да се съмнявам. Не приемам почти нищо на готово. Винаги го обсъждам и го подлагам на съмнение, докато не докажа и аз, че е вярно или че не е вярно. Например, насочват ми пациент, за който ми казват, че е с инфаркт. Аз лично трябва да проверя дали е с инфаркт, да потвърдя или да отхвърля тази съобщена ми диагноза. Имали сме доста случаи, когато сме сваляли  инфаркти от операционната маса, защото  са решили, че е илеус или апендицит.

Редактор: Евелина Георгиева