Максим Генчев: Ботев е Библията на българската свобода

- Г-н Генчев, дълъг ли е пътят от Левски до Ботев?

- Шест години.

- Това е във времево измерение, а в интелектуално?

- Това е един опит за преврат. Аз го започнах през 2007 година с филма „Гераците“. След няколко години започнах да снимам „Левски“ и сега вече приключих снимките и на „Ботев“. Има един такъв стар български израз, че камъкът си тежи на мястото. 

Аз бих го добавил с това, че където и да го хвърлиш, той си тежи на мястото. Т.е. изборът на тема в киното е голям проблем. Обикновено темите са на ниво стиропор – те плуват, отнасяйки времето, нищо не остава от тях. Това е българската народопсихология, която е много устойчива, тя не може да бъде разводнявана, което се случва със съвременното българско кино. Което копира европейското кино и предимно фестивалното кино, което показва такива, странни да ги наречем филми, общо взето.

А темата за националните революционери в България, възрожденците, които са заложени, използвам от романа на Захари Стоянов – казвам роман, защото той е първият български романист, известен. Това е "Опит за биография на Христо Ботев". Просто е брилянтно написано, с чувство за хумор, с неподправена естественост, с природни картини, с анализ на душевните преживявания - много сложен, прекрасен автор.

- И с малко наивизъм, според мен.

- Предимно. То в това е целят му чар. Но той улавя духа на възрожденците от ХІХ век. Те са били такива. То и в съвременните българи я има тази черта, 18-20-годишните момчета и момичета в България са такива – наивни са, романтични са, нищо, че ги подценяваме, мислейки, че са неграмотни, че са склонни към наркотици, луксозни стоки, скъпи автомобили, към дрешките с прокъсани колене, но маркови т.н.

Аз се срещнах със стотици млади българи, които надянаха униформите и понеже съм и внук, и син на офицери, като изкомандвам четата да тичат, понеже аз си правя следната сметка: това са 80 км Козлодуй - Враца, как се минава това за 24 часа? Значи са тичали, ходили са и по пресечена местност, т.е. няма пътища, няма нищо, през баирите… 

И в кадър исках да покажа наистина едно тичане. Имаше много сърцати прояви от страна на актьорите. Хайде каскадьорите, да кажем, тях не ги щадим, защото те са подготвени физически, но аз самият се задъхвах, даже тоноператорът ме изгони и вика „по-настрани, моля ти се, че ти влиза дъхът в микрофона“. 

И от устата и очите ми текат сълзи и виждам как един километър долу тия тичат нагоре със страхотна сила. Т.е. това опиянение, тази радост от възможността да се превъплътиш в тези национални революционери струи от целия филм .

В момента говоря практически и емоционално, но иначе от чисто философска гледна точка българското кино е в невероятен застой. Като казвам застой, имам предвид , че се изменя точно на темите, които са тежки, значими, мощни.

- Кои според Вас трябва да са темите?

- Поне 70% от филмите и театралните постановки, които се произвеждат, трябва да са български.

- А имаме ли български автори, които биха могли наистина да бъдат български?

- Да, има много автори. Брат ми Евгени Генчев беше един от тези автори.

Да вземем Галина Златарева с „Предсказателят“ и „Медальонът“ – два романа, които са по 400 страници, но се четат за една нощ. 

Едното произведение е посветено на Бенковски – „Медальонът“. Ние нищо не знаем за този човек, неговата история е невероятна. Или пък за падането на Второто българско царство, за подвига на Патриарх Евтимий в „Предсказателят“. 

Това са уникални, огромни теми. Тя иска да ги филмираме, но аз като й кажа, че само първите пет страници струват 2 милиона, значи до 400 страници, прави сметката. 

Галина казва: „Господи, защо толкова скъпо е киното!“ Ами защото няма как. Само да нахраниш 500 души днес, за един снимачен ден и да ги напоиш с вода в труден участък някъде, в планината, трябва да похарчиш 3-4 хиляди. И не само да ги нахраниш, ами и техника, транспорт, хонорари, дрехи, оръжие – това е много скъпо нещо.

- Да се върнем към филма за Ботев. Според Вас какво ще се получи от този филм? Ще успеете ли да завладеете душите на хората и да им обясните, че Ботев е бил и поет и стратег?

- Има пътечка, определено. Това дали ще покажем гения на Ботев не знам, но определено ще бъде развълнуван зрителят. Просто се очертава един национален празник с този филм и аз съм сигурен, че станалото културното събитие в Бургас ще бъде гигантско, защото Деян Жеков, който е великолепен в ролята на младия Ботев, е бургазлия, имаше среща с техните и те просто хората не могат да повярват.

Когато изкарах филма за Левски – добър, лош, този филм накара всички без изключение, накара да говорят години наред, никога не е имало толкова голямо говорене и припомняне на Левски.

- И да скочат.

- Скочиха определени хора, които имаха влияние в медии и т.н., това беше пропагандна атака, за да могат да ме елиминират, защото аз съм опасен за кино съсловието, защото мога от улицата да тръгна, да намеря пари от хора, които са инициативни в посоката, в която аз мечтая и работя, и да си създам един филм. 

А някои чакат по 40 години на опашка да вземат един милион, да го похарчат и т.н. Аз понеже съм актьор и по душа, и по всичко, всичките ми роли, които съм изиграл, над 100 роли съм изиграл в театъра и в киното, са коренно различни. Аз никъде не се повтарям. Просто скучно ми е да играя едно и също и само да сменям костюмите си. Такива са и филмите ми. Нито един мой филм не прилича на предишния. 

И не мога да го направя. И съм сигурен, че това, което ще постигнем с този филм е, че много, много повече ще се заговори за Ботев. Всеки има вече авторски права върху Ботев, както и върху Левски, но за Ботев се знае всичко, за Левски не се знае почти нищо. Има по 2-3 датички такива, събития, нали. 72-ра година, тогава 66-та си е отрязал косата, еди какво си, еди какво си, първа легия, втора легия, първа обиколка 79-та, 69-та, 73-та е заловен. Т.е. за Левски се знаят 5-6 неща и има около 20 афоризми от него останали, шегувам се.

- Кога да чакаме филма за Ботев?

- Ами уточняваме датите вече, ние сме в копродукция с БНТ. На трети март ще е.

- Добре, идеална дата. Доволен ли сте от БНТ, че ви подадоха ръка?

- Да, много съм доволен. Не в икономически план, колкото, че се легитимира този неистов труд. Вътре са вложени енергиите на над 400-500 човека в България.

- Малко да Ви приземя от тези височини. Вие бяхте депутат известно време. Какво научихте от това, че бяхте депутат? И какво обикнахте?

- Аз може би съм един от малцината, не знам за други, които просто избягаха от там. Сам, лично, без никакъв натиск. Просто разбрах, че не мога да се занимавам повече.

- Каква е причината?

- За да бъдеш наистина почтен, честен и докрай отдаден на депутатство, ти трябва да имаш 26 часа в денонощието, не 24.

Т.е, като ми дадат поне законите, които трябва да приема на следващия ден, като ги получа в 5 часа, аз другия ден до 9 часа трябва да съм ги изчел. Това е страшно много нещо, и да имам отношение, още по-трудното. Т.е, не съм подготвен за такава юридическа, тежка и много отговорна работа. 

Аз станах депутат, за да вляза в комисия по култура и да мога да побутна оттук-оттам, защото знам, 40 години се занимавам с това нещо и съм много наясно с това. Но до такъв момент не се е стигало – нито комисия по култура се създаде, нито въобще някой постави този въпрос. Преобладаваха такива юридически разни конфликти, които сега и в 46-то го наблюдавам. 

По принцип юристите имат две черти в характера си – да атакуват и да се самоотбраняват, т.е. няма равновесие, няма мъдрост, няма, дето се казва, човеколюбие. 

Има атака,  агресия и самоотбрана. И тия две неща дори в киното не са ми интересни, а какво остава в живота. Т.е. това намразих. Мисля, че не трябва да се кандидатира за депутат човек, който е бил в минимум два парламента. Просто не трябва повече, той се изчерпва. Аз ги наблюдавам. Знаете ли колко умни, хубави, интересни хора има там, от различни партии в парламента, невероятни са. 

И някаква невероятна тегоба в епохата на глупостта са много силни говорители, като почва да захапе еди кой си, да напада преждеговорившия, някакви взаимоотношения много нищожни, много ужасяващи. 

Аз седях в една банка, затиснат от теснотата й, нито можеш да скочиш нещо да се сбиеш, нито да заспиш, не може, нито да се измъкнеш, абе пранги. Това е парламентът за мен – пранги, за мен специално. Аз съм свободен човек, не мога.

- Посланието Ви към хората, които гледат филмите Ви?

- Моето послание е да се вгледат в себе си, в собствената си грамотност, в собствената си емоционална чувствителност, в собствения си вкус и естетика и да не се доверяват на манипулации. 

Аз скоро, тук в Калофер има една тепавица, много готина, много красива, запазена. Исках там да направя едно събрание на Ботев с негови сподвижници, което да бъде на едно такова готино, страхотно място. 

Но ми казаха: „Ако ще правиш филм като за Левски, нема да та пусна тука“. Питам го: “Ти гледа ли филма за Левски“. – Не съм, как шъ го гледам, те ората така приказват“.

После другият ми стрес огромен, защото Църквата мрази Ботев до ден днешен заради стихотворението му „Моята молитва“. Аз решавам авангардно да сдобря Църквата и Ботев. Представяте ли си, това е чиста лудост. Защото той е обичал Йоан Златоуст, той е знаел неговата молитва, Ботев е знаел тази негова молитва – за смъртта, за живота и т.н. Исках преди да замине за четата да го видя да седи в една църква, да оглежда иконите и вътрешният му глас да говори тая молитва, която е прощална и е много силна, тя е към Господ. Исках вътре в църква това да се случи – една тишина и един тих глас.

- Имате ли такива кадри?

- Не. Влязохме в църквата, след като писах писмо до Пловдивския владика Николай, даже се обадих на Здравко, на кмета, той между другото ми е дарител. А той знаеше за едно писмо между Ботев и Вазов, за което аз не знаех. И той със сълза на окото ми изрецитира това писмо, когато отидох в кабинета му да му поискам да си даде заплатата, той си даде заплатата като дарение. 

И тогава аз се шашнах от този гигант, който е спортист и за когото говорят една ли не, че е народен човек в кавички, той е знаещ човек. И той ми каза: „Спокойно, няма страшно, владиката е мой, ще работя по въпроса, звънни ми след два часа“. Звъня му след два часа, владиката е при него и той вика „Тук е при мене, всичко е наред“, но не получих отговор. Отивам в калоферската църква и дойде жандармерия да ме изхвърли от там.

- А защо?

- Ами, защото не можем. Дядо владика се е обадил на тукашния поп и ме изхвърлиха. И не заснех този епизод. И си викам, ми явно не е трябвало да ги сдобрявам Ботев и Църквата.

- Посланието ви към българина сега – какво да мисли, какво да прави и на кого да вярва и на кого не?

- Не случайно правя филм за Ботев, защото той е Библията на българската свобода. Т.е. думата свобода тя не е за всеки, не всеки може да изтърпи свободата. А и няма нищо по-страшно от сития роб. Обаче тези, които имат този съклет и стремеж към свобода да го съхраняват, защото то фактически е зрънцето, което не е паднало върху камък, а върху хубава почва и е поникнало.

Максим Генчев e български актьор и режисьор. 

Роден е на 28 септември 1954 г. в гр. Видин. Завършва ВИТИЗ през 1980, в класа на проф. Крикор Азарян.

Работи в Драматичен театър-Пловдив, ДКТ-Пазарджик, Театър „София“, Малък градски театър „Зад канала“, гастролира в Народен театър „Иван Вазов“, Военен театър, театър 199 и Театър „Сълза и смях“.

Има над 60 театрални роли, с три национални награди, през 1984 г., 1987 г., 1989 г., и номинация за Аскеер през 1998 г. С над 25 роли в чуждестранни игрални филми и български телевизионни сериали.

Режисьор и сценарист:

    „Дякон Левски“, 2015, историческа драма

    „В ложата на тротоара“, 2010, документален

    „Гераците“, 2008, игрален

    „Друг“, 2007, игрален

На 4 април 2021 г. е избран като депутат в 45-тото Народно събрание от "Изправи се! мутри вън!", партията на Мая Манолова.

Редактор: Евелина Георгиева

Видео: Трейлър на филма за Левски