На кафе с един смел предприемач

Що за място е Fox Book Cafe?

На първо място предпочитаме да го наричаме книжарница, защото това е основната му мисия. То свързва хората с книгите и книгите с хората, защото смятаме, че понякога тази среща е животопроменяща. И ние искаме все повече да се случват такъв тип срещи. Всъщност, когато създавахме Fox Cafe, искахме да бъде място, където хората да се чувстват уютно, родителите с деца да са добре дошли, да има събития за деца, които са свързани с книгите и четенето, и които да насърчават родителите да четат повече на децата си и като цяло да ги стимулират да четат. Да бъде галерия, място за творчески събития, да подкрепяме творци, да има музикални събития. И така се получи едно място, където са събрани страшно много неща. Така че това е мисията на Fox Book Cafe – да бъде дом извън дома, където човек се чувства комфортно и може да не си мие чиниите след себе си. Това е място за срещи с автори, с литературата, с културата, срещи с изкуството във всичките му проявления. Това е нашата мисия – място за култура.

Лесно ли е да си майка на пет деца и предприемач в България?

 В този живот, с едно обобщение, лесно няма. В този смисъл, ако кажа, че е лесно, означава да излъжа. А всъщност – трудно е. Трудно е, защото предприемачите се сблъскваме с доста огромна административна тежест, която не е съобразена с това в какъв свят живеем. Един пример ще ви дам, ако имате електронен магазин и имате разплащания с карти, за всяко плащане с карта трябва да издадете касова бележка. А разплащането с карти по своя дух е банкова транзакция, нали? Няма логика да се издава касова бележка, но трябва да се издаде. Това е само една стъпка, но отнема време. За да завъртиш една система, в която всичко да работи добре, да създадеш стандарти на работа – това са бавни и сложни процеси и не е лесно, особено когато стратираш от началото. Има документация, която трябва да се попълва постоянно, отчети, които трябва да се правят. И ако трябва да обобщя – не ми тежи предприемачеството като такова, независимо че е трудно, човек трябва да мисли постоянно какво ново да направи, какво да даде на хората, които са около него. Трудната част е цялата администрация, с която се бори и трябва да обслужва на ежемесечна база. Това е може би най-неприятната част от предприемачеството. Иначе във всяко предприемачество има много предизвикателства – индивидуални, личностни, да учиш постоянно. Така че това е нещо, което повече ми харесва, отколкото да не ми харесва.

Кога се роди кафето?

Ние го открихме на 10 март 2018 г., като го направихме буквално за един месец. Взехме тук ключовете на 7 февруари и на 8 март имахме първото събитие, като официалното му откриване беше на 10 март. За места като нашето втората година е критична – много малко от тях оцеляват повече от година и половина. Това е, защото всяко ново физическо място има огромни оперативни разходи, които текат, независимо от това дали има или няма приходи. И това е също сериозно предизвикателство – как да управляваш потоците така, че да се подсигуриш.

Има ли помощници?

Истината е, че никой не е сам. Нас са ни помогнали страшно много приятели, бизнес партньори, къде с физическа помощ, къде със съвети, къде с чисто практически неща. И ние приемаме с благодарност това, че има какво да научим от другите, и така вървим напред.

Какви качества е нужно да притежава човек, за да успее в този бранш?

Ужасна, ужасна упоритост. Трябва да си много упорит. Да повтаряш много неща и ако вярваш в нещо, наистина го повтаряш много пъти, докато стане, защото, ако се откажеш на първия, втория или десетия опит, е възможно да пропуснеш успеха, който ще дойде на единадесетия път. Така че да повтаряш нещата, в които вярваш, да си много упорит, да знаеш каква е твоята целева аудитория, за кого го правиш това нещо, на кого то дава стойност – това е изключително важно. И да обичаш това, което правиш. Това е много важно, защото никога няма да можеш да рабогиш по 18 часа това, което правиш.

Как се справяте с конкуренцията?

Мога да ви покажа четири книжарници, които са буквално на метри от нас, и още n на брой кафенета, които са на още по-близки метри от нас. Ние знаем коя е нашата публика и за кого го правим. Тези хора, които дойдат при нас, няма да отидат на другите места. И ние знаем какво е нашето конкурентно предимство.

Как ще определите вашата публика?

На първо място, много симпатични хора. Хора, които знаят защо четенето е важно, хора, които инвестират времето, усилията и енергията в децата си, хора, които обичат спокойствието и уюта, хора, които ценят атмосферата, тишината, да можеш да работиш на спокойствие и да отключиш творческия потенциал в себе си – такива хора, хора като нас.

Кое е най-любимото Ви събитие досега?

От 650 събития?! Всички събития, които правим тук, дават стойност на нас и на хората, които участват в тях. Дали ще е изложба, дали ще е джаз вечер, дали ще е четене за най-малките – всяко едно такова събитие дава различни стойности, различно усещане за това, че има смисъл да се прави. Но ако трябва да кажа кое лично за мен събитие ми носи най-голямо удовлетворение - това са четенията за най-малките. Другите събития са страхотни, те дават тази култура на хората, от която имат нужда, но четенията и бебешката музикална работилничка запълват една празнота и липса на информация, че всъщност нещата, времето и усилията, които ние полагаме, за да инвестираме в периода от 0 до 3 години, са тези с най-голяма възвръщаемост и с най-дългосрочна полза.

Какво правите през свободното си време?

Кое?! За момента няма такова. Но обичам да чета, да си пиша някакви неща, в смисъл то е много смесено, когато човек си направи хобито работа, след това работи, почивайки. Общо взето такава е схемата. И почива, работейки.

Мечтаете ли и за какво най-често?

На първо място, като човек с млад бизнес, мечтая за сигурност. Сигурност. Да знам, че в следващата една година ще останем на пазара, че ще съществуваме. Може би това е най-прагматичната мечта, която имам. Иначе, мечти и амбиции много. Мечтая за това всички деца от 0 до 3 години да не растат в мълчание, родителите им да им четат, защото това е важно за тях. Мечтая да има събития като нашите четения във всички библиотеки в България, така че да можем да достигаме не просто до хората, които са като нас, а до тези, които най-много имат нужда от подобен тип събития. Говоря за хората в неравностойно положение, колкото и клиширано да звучи, но всъщност наистина има хора, които по една или друга причина нямат достъп дори и до книги. Всяко дете да има достъп до книги, също ми е мечта. Въобще аз съм един романтичен прагматик точно заради това, че имам страшно много мечти, но имам и достатъчно доза прагматизъм, за да работя върху тях.