„Света София" и битката за превръщането й в джамия

От символ на християнството след установяването му от византийския император Юстиниан I през VI век до емблема на  мюсюлманската Османска империя, „Света София" е в основата на многовековна идеологическа и политическа битка.

След като Фатих султан Мехмед II завладява Константинопол през 1453 г.,  той превръща „Света София" от катедрала в джамия.

Но в началото на 30-те години на миналия век Мустафа Кемал Ататюрк (основателят на съвременната турска република) затваря джамията и превръща сградата в музей - като част от стремежа си да модернизира страната. 

Според съдиите в Турция, указът на Ататюрк от 1934 г. за предоставяне на катедралата статут на музей е бил и остава легален, но настоящият държавен глава Реджеп Ердоган има право да реши дали да промени или да запази този статут.

На 2 юли въпросът за бъдещето на катедралата беше разгледан от Турския държавен съвет. Изслушванията отнеха само 17 минути, отбелязва CNN. Официалното решение на Държавния съвет се очаква да бъде оповестено публично в рамките на 15 дни.

От своя страна турските медии предполагат, че първата мюсюлманска служба в „Света София" може да се проведе на 15 юли, годишнината от неуспешния опит за преврат през 2016 г.

Дискусията около бъдещето на „Света София" в Истанбул се развихри за пореден път след четенето на Корана на 29 май, на годишнината от падането на Константинопол. Седмица по-късно турският президент Ердоган възложи да се проучи възможността за превръщането на „Света София" в джамия. По-късно министърът на правосъдието Абдулхамит Гюл призова катедралата отново да се превърне в джамия, а министърът на външните работи Мевлют Кавусоглу също се изказа в полза на предложението.