Бъдещето на медицината е в персонализираното лечение

Оказва се обаче, че при тези „общи” заболявания, нещата не са еднозначни. Знае се например, че жените страдат по-често от различни образувания, фибромиалгии, или напр. синдром на хронична умора, а мъжете – от сърдечносъдови заболявания. За традиционно „женски” се смятат и автоимунните заболявания, при които имунната система по грешка атакува собствените тъкани на тялото. При мъжете тези болести се срещат три пъти по-рядко.

Причините за това не са установени. Експертите са единодушви, че женската имунна система е по-силна от мъжката. Затова обикновено жените понасят по-леко инфекциозните болести, но пък женският имунитет е по-предразположен към сривове.

Кръвта на мъжете е с около 10% „по-гъста” от тази на жените и затова мъжете по-често образувт тромби и развиват болестта на Паркинсон. Жените пък страдат по-често от Алцхаймер, мигрени, склероза, булимия.

Разлики има и в симптомите, и в протичането на заболяванията . напр. при инфаркт мъжете се обливат в студена пот, сковани от стягашата болка в гърдите. При жените болката по-често е значително по-ниско, или пък възниква в типичните зони за остри белодробни заболявания.

Оказва се, че и лекарствата действат различно на мъжете и жените. Жените например реагират по-зле на локални болкоуспокоителни, докато опиатите им действат по-силно, отколкото на мъжете. Тази разлика изглежда е свързана с факта, че медикаментите се приемат и разграждат от черния дроб с различна скорост при мъжете и жените, тъй като чернодробните ферменти на двата пола са различни. 

Женският организъм усвоява по-бавно множество лекарства, но задържа  препаратите по-дълго, заради по-големия обем мастни отлагания. Смята се също, че извеждането на лекарствата от организма на жените се променя, съобразно хормоналния фон, тъй като при жените половите хормони участват по-активно в процеса на разграждане на лекарствата в черния дроб.

Жените страдат от странични лекарствени ефекти два пъти по-често от мъжете, в това число и от лекарства като аспирин, хепарин, някои антидепресанти. Вече има предложения да се разработват и различни дозировки за жените и мъжете, за да се прилагат минимално допустимите дози, както това е специфично за децата и юношите. Но до момента фармцевтиката продължава да пуска лекарства със стандарната дозировка „за възрастни”, които са разчетени съобразно харасктеристиката на „средностатистическия човек”, т.е., мъж с тегло 70 – 75 кг.

Разбира се, при масовото производство на лекарства известно унифициране е неизбежно. Но персонализираното лечение все повече се смята не за опция, а за необходимост. На този принцип още от зараждането си действа хомеопатията. Разбира се, не всички практики в това медицинско направление са ефективни, но принципът му на действие все по-често става основа за изследвания и иновации в медицинската практика.