Икономическите последици от пандемията са сравними с тези от Втората световна война

Разсъждавайки за това как човечеството се бори с пандемията, историкът казва: "Ние бихме могли да постигнем много повече. Бих ни поставил оценка"тройка". (...) Ние не се борим с края на света, а с една катастрофа след друга. И при това далеч не използваме всички възможности, които науката ни предлага. Ако ни се отдава да разшифрираме ваксината срещу вируса в рамките на няколко дни, защо 10 000 души умират всеки ден след година и половина от началото на пандемията?"

"Исторически коронавирусната пандемия не е сред най-смъртоносните пандемии в историята на човечеството. Но нейните икономически последици са повече съпоставими с последствията от световна война. Това не се отнася само до огромната финансова помощ, предоставена от централните банки и правителствата. Това се отнася и за реториката на икономическата политика, насочена към повишаване на автономността, суверенността и устойчивостта на нашите икономики чрез промишлената политика. Ние се държим така, сякаш преживяваме Трета световна война", посочва събеседникът на изданието.

„Това повече прлича на нова студена война. И нейният резултат ще се определя преди всичко от тези, които ще бъдат водещи по отношение на технологиите. Държавата и нейната индустриална политика тук няма да помогнат много и при това да ни защитят от следващото бедствие. Обратно. Ние създаваме нови държавни бюрокрации, които с нищо не са по-добри от тези, които наскоро се провалиха. Защо ние трябва да разчитаме на по-голямо участие на държавата, ако тя ни е разочаровала и подвела? Забравяме уроците от 70-те и 80-те години на миналия век. Колкото повече разширяваме държавния сектор, толкова по-неефективен става той", смята Фъргюсън.

Говорейки за това какви са следващите кататрофи, за които човечеството трябва да се подготви, Фъргюсън отбелязва: "Нямам представа. Мнозина смятат, че това е изменението на климата. Но какво ще стане, ако вместо това се случи мащабна кибератака, която парализира нашата инфраструктура?

Най-голямата заплаха може да дойде от тоталитарните режими, които през ХХ век убиха повече хора, отколкото пандемиите или изменението на климата. Новите технологии, такива като изкуствения интелект или разпознаването на лица, ги правят днес още по-опасни.

Страхувам се, че не сме готови за това по-добре от пандемията. Същото важи и за новата финансова криза: днес сме подготвени за нея не по-добре, отколкото през 2007 г. - въпреки всички капиталови изисквания. Моето впечатление е, че въпреки целия ни опит, ние реагираме на катастрофите не по-добре, а по-лошо".

"Новите технологии помагат на правителствата да реагират много по-бързо на новите данни и нужди на своите граждани. В момента правим точно обратното, създавайки нови бюрократични структури", подчертава събеседникът на изданието.

"В момента сме свидетели на фарс, в който западните индустриално развити страни значително повишанат цените на изкопаемите горива, но Китай е отговорен за повечето емисии на CO2. Най-накрая трябва да осъзнаем, че борбата с изменението на климата е фронт на нова Студена война. Никой все още няма отговор на въпроса как да принуди Китай да намали емисиите на парникови газове по-бързо. Това, което ме притеснява, е, че нашите климатични страхове ни карат да пренебрегваме всички други рискове, които могат да усложнят живота ни много по-рано",казва Фъргюсън.

Със съкращения от Handelsblatt