Студени досиета - мистерията на „Персийската принцеса“

Всичко започва през 2000 г. в Пакистан с откриването на мумия, за която се твърди, че е древна персийска принцеса. Полицията научава, че мъж от Карачи, се опитва я продаде на черния пазар за $11 милиона, както е в саркофага ѝ. След като е проследен, арестуван и разпитван, продавачът признал, че е получил мумията от иранец, който я бил открил след земетресение и двамата се договорили да си разделят $11-те милиона. 

Пакистанската полиция в крайна сметка принудила мъжа да разкрие местонахождението на мумията и той ги отвел до място, близо до границата между Иран и Афганистан. Мумията била открита и отнесена в Националния музей в Карачи. И там започва истинско криминално разследване, което ancient-origins.net припомня не случайно.

След бегъл оглед специалистите установили, че мумията е увита в класически египетски стил и носи маска, златна корона и нагръдник с надпис „Аз съм дъщерята на великия Ксеркс. Аз съм Родугунес". Дървеният саркофаг бил украсен с клинописни древноперсийски надписи, включително изображения на Ахура Мазда, богът създател на зороастризма. Всички доказателства сочели, че това са 2600-годишните останки на мумифицирана персийска принцеса!

Такива артефакти не се откриват всеки ден. Всъщност това е първият случай, в който от миналото изплува член на древноперсийското царско семейство. Откритието предизвиква дипломатически спорове между Иран и Пакистан относно собствеността над „древната принцеса“. Докато политиците спорят, съдебните археолози започват анализ на химическата структура на мумията, а литературни експерти превеждат клинописите.

И само след няколко седмици червената лампа светва, заради подозрението, че не всичко в „древната принцеса“ е такова, каквото изглежда. Според експерти, надписът „Аз съм Родогунес“, определено е бил гравиран от някой, който „не е добре запознат с иранската писменост“. Идват и резултатите от компютърната томография, химическите тестове и въглеродния анализ – и всички сочат, че мумията не е персийска принцеса, а по-скоро съвременна измама - но не обикновена археологическа фалшификация, с мотив да се спечелят едни $11 милиона. 

Доказателствата сочат, че „мумията” е дело на хладнокръвни престъпници, използвали тялото на около 16-годишна жена, убита вероятно около 1996 г., чрез смазване на шийните прешлени. Патолозите все пак не са категорични дали травмата е преднамерена или случайна. Вариантите са два, но и двата включват серия тежки престъпления - в т.ч. или убийство, или кражба на тяло от пресен гроб. 

Експертите обаче са категорични за едно – превръщането на тялото в „древна мумия” не би било възможно без участието на учени със специфични познания по анатомия и древна история. Полицията установява и самоличността на жената, оказала се сътрудник на благотворителна организация. 

Разследващите се опасяват, че черният пазар с фалшиви артефакти расте и зад него може би седят редица други не древни, а съвременни тежки престъпления, за да може някоя поредна „автентична” мумия да украси колецията на недоучил колекционер. 

Дали многобройните ежегодни сигнали за изчезнали хора са свързани с тази мрачна „индустрия”? Въпрос без отговор.