Какво е бъдещето на петрола и природния газ

Използването на нефт и природен газ за производството на електроенергия или транспорт, причинява около 33% от емисиите парникови газове, а дейностите по производството на самите горива добавят още 9%. Пряко или косвено, петролната и газовата промишленост изхвърлят в атмосферата 42% от парниковите газове. И това трябва да се промени, защото последният доклад на Междуправителствената група по изменението на климата (IPCC) ясно показва последиците от бездействието ни. 

В отговор на този доклад обаче се появиха и окуражаващи новини за нови технологии при добива на нефт и природен газ, които стават част от решението за намаляване на емисиите. Така например, Центърът за иновации в производството на нефт и газ при университета Curtin, Австралия, (CUOGIC) разработва комплексни технологии за намаляване на разходите, увеличававане на капацитета и опазване на околната среда при производството на тези изкопаеми горива. 

Учените казват, че всяко количество въглероден диоксид, което генерира добивът на нефт и природен газ, може да бъде уловено, съхранявано и използвно, вместо да се изпуска в атмосферата, но „това все още е скъпо”. Вече има технологии, чрез които производителите на газ и петрол могат да елиминират до 9% от въглеродните си емисии – и немалко от тях го правят. Не се пренебрегват и други методи - много от големите петролни и газови компании все по-често инвестират в залесяване. 

Освен това, те на свой ред имат интерес от наличието на слънчева и вятърна енергия. Създаването на втечнен природен газ например. изисква огромни хладилни агрегати, които гълтат много енергия, така че използването на възобновяеми енергийни източници реално намалява и себестойността, и въглеродния отпечатък – един подход, който на много места вече се прилага.

Като цяло, производителите на нефт и природен газ приемат методите за намаляване на парниковите емиси, но знаят, че това върви с допълнителни разходи. В същото време, много от пазарите за нефт и газ вече искат да купуват „зелени” продукти. Всяко гориво си има цена, но политиката може да ѝ повляе силно, като подкрепи например дадена алтернатива чрез субсидии, или чрез данъчно облагане на производства с по-интензивен въглероден отпечатък, смятат икономисти. 

Друга опция е подобрявнето на енергийната ефективност – чрез интелигентни, добре изолирани сгради и съоръжения, оползотворяване на отпадъчната топлина от рафинериите и по-ефективен транспорт. 

Междувременно, цените на слънчевата и вятърната енергия започват да конкурират цената на газа, но истински трудната част от уравнението е използването на петролните продукти в транспорта. Електромобилите и превозните средства на водородни горивни клетки все още се развиват и покриват само малка част от общия енергиен пазар в транспорта. 

Същевременно новите пречистени петролни продукти изправят и собствениците на автомобили пред по-големи разходи - за адаптиране или дори подмяна на сегашните им возила – друга голяма и сложна тема в прехода към атмосфера без парникови газове, предизвикани от човека.

Постигането на въглероден неутралитет идва с цената и последствията си за бизнеса, трудовия пазар, доходите на населението, жизненото равнище и пр. и пр. За да се улесни и ускори процесът, светът има нужда от коренна преоценка на реалната стойност на енергията, която консумира и да намери баланса между разходи и ефекти в производството и потреблението на енергия.