Имате твърде много свободно време? Потърсете помощ!

Особено важно е как прекарвате свободните си часове.  Изследване на екип от Университета на Пенсилвания направи мащабна серия онлайн проучвания и експерименти. Обобщените резултати, публикувани в Journal of Personality and Social Psychology, разкриват сложните връзки в баланса „свободно време – здрава психика”.

От десетилетия ни възпитават, че безделието е майка на всички пороци. От друта страна ни стимулират да постигнем успех на всяка цена и най-вече чрез все повече и повече работа. Често сроковете ни притискат, а недостатъчното време за почивка, презареждане и развлечения води до стрес и бърнаут – така че, свободното време е важно. Но то има и „опаката” си страна: „С твърде много свободно време хората може да стигнат до извода, че нямат цел, не са достатъчно продуктивни и съответно не са удовлетворени от живота си", се казва в публикацията. 

Данните за тези заключения са резултат на анкети с около 21 700 американци, събрани между 2012 и 2013 г. Анализът им показва, че свободно време е полезно само до определена степен. Същата тенденция потвърждава и анализът на втора база данни от 14 000 работещи американци, анкетирани между 1992 и 2008 г. И изводите са, че ако свободното време надхвърля два часа на ден, това не обещава по-добра форма или по-позитивен дух. А при повече от пет часа свободно време дневно, нещата започват да се влошават.

Всичко обаче зависи от начина, по който минава свободното ви време. Ако сте го прекарали разумно, напр. за продуктивни или социални дейности, които учените определят като „физическа или психическа ангажираност“, хората рядко остават с впечатлението, че свободното време им идва в повече.

„Разпределението на свободното време и изборът на дейности през него са от решаващо значение за доброто физическо и психическо състояние“, казват учените.

Някои от данните за проучването са поостарели, което не ги омаловажава, но пропуска ролята на един голям съвременен фактор - социалните медии. Затова научният екип подчертава, че заключенията му са относителни, плюс че не са съобразени и със специфики като професия, възраст, образование и др. Но затова пък учените извличат някои общовалидни препоръки. 

Те ни съветват да ограничим времето си в социалните медии и да използваме малките времеви „прозорци” в ежедневието за повече персонално общуване, за сметка на виртуалното - да се срещаме с приятели и близки, да се заемем с физическа дейност, или просто да се отдадем на размисъл в подходяща обстаовка, напр. сред природата. 

Но от друга страна, твърде свободният достъп до приятни дейности може да ни накара да свикнем с тях до такава степен, че да не ни правят особено удоволствие. Така че основата е точният индивидуален баланс между часовете, посветени на продуктивна, смислена работа и възстановителен отдих.

Все пак,  учените отбелязват, че са необходими още изследвания, тъй като има "множество други променливи, които имат ролята си в цялостната оценка на хората за удовлетвореността им от живота" - и начинът, по който прекарваме свободното си време е само един от тези фактори.