Уроците на 11 септември 2001

Двадесет години по-късно, ако търсите победители и губещи, жертви и шампиони, измамени, обидени и мъртви, разбира се, САЩ водят. Което им струва стотици милиарди долари и още няколко хиляди убити – военни и партньори. Афганистан плати цената с 66 000 загинали военни и полицаи, плюс още 47 000 цивилни. В равносметката са и не по-малко от 50 000 жертви сред талибаните.

Ню Йорк се възроди от 11 септември, но сянката на съмнение в победата над тероризма става все по-дълга, след като Байдън изпълни обещанията на своя предшественик Доналд Тръмп и изтегли от Афганистан последните морски пехотинци. Байдън заяви, че страната му не може да „продължи цикъла или да разшири военното присъствие“ – но съюзниците говорят за бягство, а обикновените афганистанци за пореден път ще претеглят с повече скептицизъм обещанията за вечна вярност от страна на САЩ и НАТО. Може да ни трябват още 20 години, за да разберем как завършва играта, смята larazon.es. 

Тероризмът не е премахнат, но войната срещу него дава уроци и BBC се опитва да ги синтезира. Първият е, че данните от разузнаването трябва да се споделят. Атаките на 11 септември се случиха, защото данните не се анализираха като едно цяло, общите характеристики не се установиха, точките не се свързаха. Днес разузнаването ежедневно споделя много повече, но все пак недостатъчно данни. Доказват го терористичните атаки, които разтърсиха Лондон, Манчестер, Мадрид, Париж, Ница, Мюнхен, Москва, Австралия, Нова Зеландия, Сирия, Магреб, Мали – списъкът е дълъг. Разбира се, много терористични атаки са предотвратените, но разузнавателните служби все още не споделят всичко – урок от 11 септември, който държавниците не научиха до край. 

Втори урок – мисиите трябва да започват с ясна цел, която не бива да се изпуска от контрол. Още един ненаучен урок, предвид случващото се в Ирак, Либия или в Афганистан – страни, които не се стабилизираха, включително и заради колосална корупция, „пренасочила” милиарди долари, предназначени за изграждането на новите пост-терористични държави. 

Третият урок е почти библейски – на никаква цена съюз с дявола! Всеобщата паника и гняв след 11 септември доведоха до много партньорства със съмнителни режими, за които правата на човека са куха фраза, употребявана само с цел някаква изгода. Горчивите плодове на подобни „сътрудничества” тровят ежедневието на света. В борбата с тероризма се намесиха много фактори, сферите на влияние ежедневно са на кантара и решенията не винаги са насочени към баланс - ако не към превес на доброто. Урок, който изглежда изцяло остана ненаучен – дори предвид Брекзит.

От там и четвъртият урок – каквото и да става, антитероризмът трябва да заложи на човешките права, за да остане високо над нивото на противника. Арестите без съдебна заповед или разпитите с „прекомерна сила” трябва да станат история, за да не заприлича антитероризмът на врага си. Урок, чиито правила не е лесно да се спазват, но може, ако едно от тях е цивилизационният избор. 

И петият урок – антитероризмът е средство, но не и резултат. Всяко антитерористично действие трябва да започва с ясен план за изхода от дадената ситуация. Мисиите на антитероризма не бива да се превръщат в безкрайни войни. Никой, участвал във военните интервенции в Ирак и Афганистан през 2001 не би помислил, че ще си тръгне от там едва след 20 години.

 Интервенциите бяха наложителни и в много отношения успяха. Но изграждането на новите държави не се състоя. Резултатът и до днес са многохилядни отчаяни тълпи хора, които се опитват да напуснат страните си, изоставени от Запада, и да намерят нови – в които не ги искат. Пирова победа – ако е такава.