Кой пръв начертава пътя до Луната

На 16 юли 1969   астронавтите от НАСА издигнаха на Луната американското знаме, оставяйки далеч назад главния си съперник в космическата надпревара, СССР. Малко след това в сп. „Life” се появява съобщение, че при подготовката на полета NASA са ползвали разработка на никому неизвестен руски учен от 30-те години на миналия век, който в скромна книжка излагал изчисленията си за трасето и начина за кацане на Луната. 

В СССР избухва невероятен скандал – гражданин на СССР, живял в затворническа барака, помогнал на американците „да надминат” СССР! В САЩ той е герой, името му е изписано със златни букви в Залата на славата в музея на астронавтиката в NASA. В родната му Украйна вече също има паметни плочи и паметници на неизвестния уче

Името му е Алексардър Игнатиевич Шаргей. Той живее с две имена и с две биографии. Според едната е офицер от Бялата гвардия, според другата – студент по история. И независимо от биагрофията, местожителството и социалния си статус, през целия си живот мечтае за едно – да полети в космоса. 

Роден е в Полтава през 1897 г., в семейството на руски евреин и шведска баронеса, натурализирала се в Русия. Завършва гимназия в Полтава със сребърен медал и постъпва в Политехниката в Петербург. Първата световна война го изпраща до 1918 г на южния фронт. Именно там изчислил трасето, по което след 50 години американците стигнаха до Луната. 

След Гражданската война и октомврийската революция Шаргей бяга в Киев, освобождава се от документите си на белогвардейски офицер и с подправена лична карта Александър Шаргей се превръща в Юрий Кондратюк. Живеел чужд живот под чуждо име, но не се отказал от мечтата си. Продължил да прави чертежи и изчисления, стигнал и до идеята, че на Луната може да кацне само една част от космическия кораб, който да остане в орбита. 

Завършва книгата си „Завладяването на междупланетните пространства” и лишавайки се от всичко, през 1929 г. я публикува в Новосибирск. Работи като механик на строеж и за едно от нововъведенията си е арестуван, тъй като построил без гвоздеи огромно зърнохранилище. НКВД били убедени, че строежът ще се срине, но съоръжението оцеляло цели 60 години, за да изгори при пожар през 90-те. За своята строителна иновация Шаргей-Кондратюк е осъден на 3 години лагер, които прекарал в т. нар. Конструкторско бюро № 14 – затворническа барака, в която работели и живеели осъдени учени от целия Съветски съюз.

Връща си свободата с успешен проект за вятърна електростанция, макар че строителството ѝ не се осъществява, тъй като „горе” решили, че вятърните електростанции са нерентабилни. 

През Втората световна война Шаргей-Кондратюк се записва в народното опълчение. С още 400 000 руски войници, загива при гр. Орел през зимата на 1942, на 42 години – като Юрий Кондратюк, а реално - на 45 като Александър Шаргей... 

След войната никой не си спомня за учения-неудачник, докато в библиотеката на американския Конгрес Джон Хуболт от NASA открива малката книжка, отпечатана в Новосибирск през 1929 г. Идеите на Шергей-Кондратюк убедили ръководството на NASA, че изстреляната от космодрума ракета трябва да направи няколко обиколки около Земята, после около Луната и чак след това да изпрати там свой кацащ модул. 

През лятото на 1969 от Кейп Канаверал излита космическият кораб „Аполо 11”, следвайки трасето и начина на кацане, предначертани от Шаргей-Кондратюк. Така се сбъднала мечтата му, а благодарение на откровените американци, за неговия принос разбира целия свят. 

Тогава се разкрила истинската самоличност на Александър Шаргей - учен, изпреварил времето си, но имал малшанса да се роди в неподходяща страна и жестоко време.