Как са посрещали природните катаклизми в Древен Египет

Древният Египет например, преживял повече драстични изменения на климата, отколкото войни, е шампион по оцеляване, според материал, публикуван в New Concepts Magazine, New York. По време на Старото царство Египет бил тучна зелена савана, пълна с животни, както се вижда от реалистичните стенописи в древните египетски храмове. Но климатът постепенно се променил и прекрасната савана се превърнала в пустиня – унищожителен факт за една цивилизация. 

И все пак, след кратък преходен период, Древен Египет навлиза в нова епоха на разцвет, създавайки уникална напоителна система, която изхранвала не само близо два милиона души в пустинята около река Нил, но когато става римска провинция, Египет се превръща в житница на цялата римската империя. 

Напоителните канали били съвършени съоръжения, работили и през следващите 1000 години. Снабдени с шлюзове, те разнасяли контролирано водите на Нил и предотвратявали наводнения, когато великата река прииждала. Жреците имали своя система да предричат стопанския живот – измервали дълбочината на Нил и знаели, че при 16 деления, годината ще е много плодородна, при 14 – нормална, а 12 деления означавали глад. Така че подготвяли напоителната система за всяка ситуация и преодолели климатичните промени в една на пръв поглед невазъможна победа. 

След около 800 години дошъл нов катаклизъм – 150 години суша в целия регион. И от всички държави околовръст, Египет отново успял да се справи – постижение, невероятно дори от гледна точка на нашето време. Анализи на въглеродния отпечатък от животински кости кости и остатъци от храна в мумии от епохата на на Рамзес Втори (1279 г. -  1213 г. пр. Хр.) показват, чеегиптяните са преминали на почти вегетарианска храна, която изисква далеч по-малко вода от животновъдството. 

Отишли са и още по-напред, прилагайки ни повече, ни по-малко един вид генно инженерство. Селектирали са зърнени култури, устойчиви на суша, още векове преди настъпването ѝ, защото са осъзнавали възможността за нов природен катаклизъм и са се подготвяли да го посрещнат. Направили са и успешна кръстоска на домашна крава с див пустинен бик, устойчив на екстремни горещини, при минимално потребление на вода.  Днес науката смята, че това са първите случаи на генно инженерство в историята на човечеството – една далновидна научно-технологична стратегия, развивана векове наред от жреческото съсловие. 

Методични в науката, древните египтяни са били такива и като изследователи. Оценявайки качествата на желязото, те са търсели начини да го добиват и обработват много преди голямата суша. В гробницата на Ехнатон, сред скъпоценните дарове има един железен кинжал – необясним факт, ако в йероглифните текстове учените не се натъкнали на фразата „Желязо от небето”. 

При изследване с рентгеново-флуоресцентна фотометрия, сплавта на железния кинжал се оказала с извънземен произход, типичен за метеорити. Невероятно прозрачният за епохата стъклен скарабей, украсявал гърдите на Тутанкамон, показал същото при кислородно-изотопен анализ. Това означава, че египтяните са изследвали паднали метеорити и не са се поколебали да използват като суровина.

Египетската цивилизация е оцеляла и процъфтявала 3000 години, защото се е адаптирала хармонично към природните катаклизми, изследвйки същевременно всевъзможни материали – един модел, който би трябвало да ни води и днес, вместо да разчитаме, че напредналите технологии ще решат всичките ни проблеми. Цивилизации в историята на човечеството са изчезвали не само заради катаклизми и войни, но и защото са губили чувството си за самосъхранение – факт, който си заслужава да обмислим.