Какво всъщност е открил Чарлз Дарвин

Днес спомене ли се Дарвин, е ясно, че става дума за еволюцията, и обратно. Но въпросът е доколко познаваме истинския принос на Чарлз Дарвин към науката – и истинската му личност. Популярният му емблематичен образ, с пухкави бели вежди и още по-пухкава бяла брада, всъщност няма нищо общо с младия учен, обхождайки с ветрохода „Бийгъл” Бразилия, Чили, Островите Галапагос и нос Добра Надежда, в търсене на приключения и събиране на всевъзможни образци животински видове.

Почти забравен факт е обаче, че теорията за еволюцията почти паралелно с Дарвин развива и друг учен, Алфред Уолас.

Колкото до самата еволюция, Дарвин не би могъл да я открие, след като е била открита поне 24 века по-рано.

Едва ли трябва да се убеждаваме, че приликата между някои животни, напр. домашна и дива свиня, вълк и куче и т.н., се забелязва трудно – напротив, тя е очевидна и би било безсмислено да подценяваме предците си, ако мислим, че и те не са я забелязали. 

Не знаем със сигурност точно кога тази прилика е впечатлила хората, но със сигурност знаем, че някои древногръцки мислители са приемали еволюцията като факт. Първият, който говори за нея, е Анаксимандър (VI век пр.Хр.). Той казва, че едни видове произлизат от други и че хората са произлезли от риби. Това разбира се е далеч от реалността, но въпреки неточностите си, теорията му означава еволюция, т.е., процес на трансформиране на едни видове в други.

След Анаксимандър идеята подхващат Емпедокъл, Аристотел, Лукреций, Св. Тома Аквински и много други философи, със свои повече или по-малко точни версии по отношение на биологичната еволюция. 

Така че, Дарвин не е бил сам. Но какво всъщност е направил? Въпреки че за еволюция се говори и преди него, никой не е разрешил голямата неизвестност – как се променя един вид? Какъв е биологичният механизъм зад еволюцията? 

И тук се появяват Дарвин и неговият съвременник Уолъс. И двамата осъзнават, че ключът в оцеляването на организмите е най-добрата адаптивност към околната среда. Дарвин го нарича естествен подбор – един изключително елегантен и последователен процес, при който само екземплярите с най-конкурентоспособни характеристики се възпроизвеждат успешно, поколение след поколение. 

Това е истинският принос на Дарвин в науката - механизмът на естествения подбор. Пътуванията по света му отворят очите, предоставяйки му безкрайно количество данни, с които да обоснове теорията си. Тя е валидна и до днес, макар и не в същия вид, в който я е изложил, а обогатена и актуализирана с всичко, което знаем за генетиката и което, разбира се, Чарлз Дарвин не е могъл да знае. 

Колкото до Алфред Уолъс, мълвата разказва, че той изпреварил Дарвин и завършил труда си преди него. Но за да не изостане, Дарвин се изхитрил първи да публикува откъси от разработката си. Трябва разбира се да се признае, че неговите аргументи и полеви проучвания са далеч по-добри. „Произходът на видовете” на Чарлз Дарвин е изключително методичен труд и това е значимото в неговата работа.