Ако не се замислите за вашите чувства и нужди, цял живот ще гледате един и същ филм

Очакванията са лична кауза и лична отговорност на всеки човек. Не бива само да очаквате, по-добре е да започнете да полагате усилия да се грижите сами за себе си. Помолете други хора за помощ, вместо да чакате да направят това, за което те не са длъжни. Я като за начало трябва да повярваме, че това, което имаме, не започва във външния свят.Това, което имаме, започва във вътрешния ни свят.

Какво се случва, ако вие признавате изключително само практичната страна на живота? Какво ще стане, ако се стремите да правите нещо, като не желаете да забелязвате чувствата?  И не изследвате вътрешните си процеси? Желанието, съпротивата, другите защити? Тогава вие всеки ден повтаряте един и същ филм.

Декорите могат да се различават - различни хора и интериори, но монолозите са същите, сюжетните линии – също.

Очакванията са лична работа и лична отговорност на всеки.

...Една жена очакваше, че нейният пораснал вече син ще й се обажда по телефона, ще се интересува как е със здравето, ще й предлага помощ. Но той рядко се обаждаше, а дори и да го правеше, не предлагаше помощта си. Жената се обиждаше, оплакваше се на приятелките си. После отново чакаше, отново не дочакаше това, което искаше, отново се разочароваше, отново се оплакваше. И така - година след година, но нищо не се променяше.

...Друг мъж очакваше, че ще бъде признат за значим и ценен. Чакаше от една жена, чакаше от друга. И от шефа също очакваше това, и от децата. Те така и не признаха стойността му, а той ставаше все по-мрачен.

...Друга жена пък се надяваше че един ден ще бъде оставена на мира. Тя живееше живота си като подвиг – непрекъснато се жертваше. Не се грижеше за себе си. Затова пък се грижеше за децата и съпруга си. В отговор тя също очакваше грижи, но децата не знаеха това. Съпругът също. Те бяха свикнали с факта, че една майка и съпруга трябва да бъде такива. Жертвена, да не мисли за себе си.

Така минават годините - в разстройстване и недоволство.

Какво би станало, ако те бяха забелязали своите очаквания? Какво би се променило, ако се замислеха защо всичко се случва така - като в лош филм?

Не веднага, но след известно време те биха осъзнали, че техните очаквания са си тяхна лична работа и лична отговорност.

Те щяха да спрат да чакат и щяха да започнат да полагат усилия да се грижат за себе си и да запълват осмислено времето си. Да помолят другите хора за помощ, вместо да чакат това, което никой не им е длъжен. И за начало трябва да повярват, че това, което имаме, започва не извън нас, а вътре в нас.

Това, което притежаваме като душевност, започва във вътрешния ни свят.

Там са всичките ни желания, които потискаме. Всички защити, които не ни позволява да бъдем отворени към околните и ни пречат да създадем близост. Всички страхове, които потискат нашата дейност и ни правят зависими от децата ни. Всичко започва там, в нашия собствен вътрешен свят.

И колкото по-малко искаме да знаем за това, толкова по-близо е вариантът за лошия филм, който се повтаря всеки ден и няма никакви шансове да променим сценария му.

По материали на Econet