Да измениш хода на историята: Как и защо спират Ниагарския водопад през миналия век

Желанието да се промени хода на историята винаги е било ключов мотив на човешката цивилизация в продължение на много векове.През цялата си история хората периодично се опитват да извършат подвиг, който води до директен сблъсък с природата. Сред такива събития е желанието да се покори небето, изобретявайки самолетите, строителството на мегаструктури като пирамидите или дори спирането на един от най-големите водопади в света - Ниагарския водопад.

Ниагарският водопад се състои от две части — Подковата и Американския водопад. Поради пропадането на скални маси между 1931 и 1954 г. Американският водопад е подложен на ерозия, която би могла да доведе до необратимото му изчезване.

В резултат на обществените протести и призивите за спасяване на Американския водопад, инженерният корпус на американската армия поема колосалната отговорност за обезводняване на водопада за ремонт. За решаването на този исторически проблем е построена специална преграда, благодарение на която става възможно водния поток да бъде намален до необходимото състояние.

Тази колосална задача е изпълнена от 1264 камиона с 27 800 тона пясък и земя за запълване на дигата. По време на работата по обезводняването е открит труп на жена със златен пръстен с трагичен надпис "Не ме забравяй" от вътрешната страна.

Скалната порода рочестърски шисти започва да се разпада по време на работата по обезводняването, предизвиквайки сериозна тревога у геолозите. Взето е решение за провеждане на допълнителни тестове. За овлажняване на шистите прокарват тръби  с обща дължина триста метра и диаметър около 15 сантиметра.

Целта на такъв грандиозен проект е предотвратяването на по-нататъшната ерозия и проверка на целостта на Американския водопад. След като извършват всички изследвания и тестове, инженерите изчисляват, че работата ще бъде завършена до 1972 г.  Проведена е серия от тестове с химически анализ на скалите, инженерно-геоложки и други изследвания.

След повече от пет години усилия, през 1975 г. Международна обединена комисия стига до заключението, че в подножието на Американския водопад са се натрупали 38 5000 тона скосени уплътнения, което е довело до намаляване на височината му два пъти, и че ерозията продължава.

Важният урок за цялото човечество е, че всяко нещо има определена продължителност на живот и че нищо не е вечно, включително и природата. Такъв грандиозен обект като Ниагарския водопад не е изключение. Това изменение е неизбежно, както и самото съществуване на всичко.

Възниква важният въпрос: дали нещо е твърде голямо, за да рухне, като например Американски водопад, или нещо е твърде малко, за да се издигне, като скалата, която с годините е причинила почти пълното изчезване на водопада. Обезводняването на Ниагарския водопад през 1969 г. е жалък урок за силата на човешките усилия в сравнение със силата на могъщата природа.