Електромобилите не са от вчера

За любителите на четирите колела express.co.uk предлага някои интересни истории от книгата. 

Най-ранните „карети без коне“ приличали на файтони, моторът бил под задната седалка и се управлявали с лост, а не с кормило. Но през 1890-те години френският производител Panhard & Levassor прилага новаторската си идея да премести двигателя отпред. А един от клиентите му на име Алфред Вашерон, заменя лоста за управление на собствения с автомобил с ново експериментално устройство: волан. И двете идеи бързо навлезли в практиката.

През 1870-те години бензинът, като страничен продукт в преработката на петрол, се смятал почти за безполезен. Продавали го в малки опаковки като разтворител и почистващ продукт, а производителите на петрол често просто го изхвърляли на земята, където го оставяли да се изпари, или пък го изливали в реките. Големият възход на бензина започва с използването му като гориво в колите и около 1910 г. той вече е основен продукт на петролната ииндустрия. 

Евтиният забавен Ford Model T, излязъл през 1908 г., променя света и привлича милиони хора към идеята да имат автомобил. Но управлението му би объркало съвременните шофьори. Осъществява се с три педала, като левият превключва от висока на ниска предавка, средният задейства заден ход, а най-десният -спирачка. 

В началото на ХХ век започват да се произвеждат електрически автомобили, предназначени преди всичко за жени, тъй като се смятало, че жените се справят трудно със сложността на шофирането и поддръжката на бензинов автомобил. Освен че не изисквали ръчно стартиране или превключване на предавките, първите електромобили и функционално подхождали повече за жени, с малкия си пробег (ок. 80 мили), позволяващ кратки пътувания на близки разстояния. Дори Хенри Форд купил на жена си електрическа кола. Мъжете също може би са ги харесвали, тъй като ограниченият пробег означава, че съпругите им не могат да отидат далеч, или да ги проследят на голямо разстояние. 

В зората на шофирането само богатите можели да си позволят автомобили и да наемат шофьори на пълен работен ден. Тъй като заменили конските карети, първоначално автомобилите заели мястото им в конюшните, където наетите шофьори ги поддържали и охранявали, тъй като не се заключвали. Производителите започнали да прибавят ключове за запалване на двигателите и секретни брави за вратите на автомобилите около 1912 г., което носи ново удобство – автомобилите, за разлика от конете, вече можели да нощуват на улицата, без риск някой да ги задигне. Така че, паркирането на коли по улиците, непознато до 1910 г., станало обичайна практика след 1915 г.