Още дами се готвят за кариера в космоса

Джесика Меир е най-малкото от петте деца на шведско-еврейско семейство, преселило се в САЩ от Швеция, в градче близо до канадската граница. Възпитаничка е на Brown University, но още 13-годишна участва в експерименти на NASA, в младежкия космически лагер на Purdue University, където са се дипломирали цели 23 американски космонавти. 

Защитава с отличие бакалавърската си степен по биология и веднага заминава за Франция, където завършва Международния университет по астронавтика (ISU) в Страсбург, със степен магистър по космически изследвания.

От 2000 до 2003 Джесика Меир е част от екипа на лабораториите Lockheed Martin, където изучава физиологията на човека и паралелно участва в научни полети при по-ниска гравитация със самолети на NASA, както и в програмата NASA Extreme Environment Mission Operations. През 2009 става доктор по биология с докторат върху физиологията на животните при екстремни условия, и по-конкретно – на императорските пингвини в Антартида. Междувременно Джесика участва и в експедиции по гмуркане в Антарктика и Белиз.

През 2012 става член на Харвардското медицинско училище, а през юни 2013 е избрана в най-малката група на NASA за подготовка на космонавти. Излита за първи път от Байконур със „Союз МС-15” и се присъединява към екипажа на Межсународната космическа станция (МКС). Остава в орбита 200 дни, като излиза три пъти в открития космос, общо за 21 часа и 44 минути. Списание Time я включи в списъка на 100-те най-влиятелни личности за 2020 г. Джесика е спортен тип - обича ските и колоезденето, джогинга, футбола, плуването, гмуркането, но обича също да свири на флейта! Освен това има лиценз за любител-пилот.

С времето, прекарано в МКС, Джесика Меир е в първата десятка на елитния клуб от 64 жени-космонавтки. От миналия декември е една от деветте кандидатки, които се обучават в програмата Artemis, разработена с цел до края на 2024 г. да осъществи пилотирана мисия до Луната и да постави основите на лунна инфраструктура.