Китай, Япония и САЩ подкрепят "зелената" енергия, но инвестират в "мръсна" в чужбина

Проучване на Принстънския университет, публикувано в Applied Energy установи че Китай е най-големият инвеститор в чуждестранни електроцентрали на на въглища, а Япония и САЩ не остават по-назад, финансирайки производството на електроенергия от природен газ и въглища извън страните си.

В съответствие с Парижкото споразумение за климата, световната икономика трябва до 2050 г. да се доближи до нулеви въглеродни емисии. Като национални цели, Китай планира да направи това до 2060 г., а Япония и САЩ се придържат към общоприетия срок 2050 г. 

Въпреки това, Китай все още не е формулирал политиката си за ограничаване на инвестициите си в чужбина в сектора на изкопаемите горива. САЩ и Япония по принцип са се договорили да прекратят подобно финансиране, но въпреки това и те нямат стратегии за ограничаване на инвестициите в обществени или частни производства на базата на изкопаеми горива. Вместо това тези страни продължават да финансират „мръсна” елекроенергия, повишавайки по зависимостта на развиващите се страни от изкопаемите горива.

Такива инвестиции играят значителна роля в развитието на енергийната инфраструктура на развиващите се страни. Проведените след 2010 г. проучвания показват, че много от мултинационалните инвестиции в електроенергийния сектор са се отклонили от изкопаемите горива и са се пренасочили към по-екологично устойчиви проекти. Проведени са обаче малко проучвания за двустранното финансиране и специфичното му въздействие върху усилията за глобална декарбонизация. 

Проучването на Принстън е анализирало масиви данни за Китай, Япония и САЩ от 2000 до 2018 г. и заключението му е, че и трите държави финансират значително повече в производство на изкопаеми горива, отколкото във възобновяема енергия в развиващи се страни като Индонезия, Индия, Виетнам и Обединените арабски емирства. Инвестициите на Китай, Япония и САЩ във възобновяеми технологии в чужбина са по-малко от 15% от цялостния им инвестиционен поток, въпреки собствената им „зелена“ вътрешна енергийна политика.

Финансиране на инфраструктура за изкопаеми горива е дългосрочна инвестиция, свързана с големи емисии CO2 в продължение на десетилетия. Скоро експлоатацията на нови и съществуващи централи на изкопаеми горива ще стане по-скъпа и по-малко печеливша от по-устойчивите за околната среда алтернативи. 

Такъв ще бъде резултатът от „мечешката” услуга към развиващите се страни, която правят инвестициите на трите големи икономики в замърсяващи производства на електроенергия. Противоречието е налице: светът не може да си позволи още въглеродни емисии от нови електроцентрали на изкопаеми горива, а по-слабо развитите страни не могат да си позволят да изведат от експлоатация централи на изкопаеми горива, малко след като са построени. 

Проучването на един от най-престижните университети в света призовава за прозрачни инвестиции в енергийния сектор, преустановяване на финансирането на електроенергия от изкопаеми горива и пренасочването на инвестициите към възобновяема енергия. 

Това е решаващо условие за избягването на катастрофални климатични промени, но трите големи държави-инвеститори изглежда все още не разбират, че светът е един и няма да се спаси с частични екологичи решения и противоречива, несправедлива инвестиционна политика.