Какво се крие зад историите за призраци и мистериозни създания

Сигурно и вие като дете сте вярвали, че в порутената къща в края на улицата има духове. И вероятно сте чували истории за мистериозни зверове, които дебнат в храстите на градския парк. Ако е така, неволно сте участвали в един от най-дълготрайните обществени културни процеси - създаването на митове. Те са част от фолклора, чиято сила е в способността му да се развива и променя, интегрирайки културните практики на все по-свързания съвременен свят. 

Митологията, и в частност тази за ирационалното, привлича съвременната научна общност. Това е и темата на цикъл интервюта на abcnews.go.com. с изтъкнати историци, антрополози и литературоведи от цял свят.

„Митовете имат изключителна значимост.Те сформират нашето общество, политика и поп култура. Трябва да разберем какво ги създава, какво ги кара да се развиват и в някои случаи да избледняват“, казва д-р Дейвид Уолдрон, преподавател по история и антропология във Federation University Australia.

Той смята, че наред с великите класически истории от литературата, които разказват за общесвата на своето време, легендите, споделени около лагерните огньове или на училищните площадки, имат не по-малка стойност като документи на епохата си. Според него, тези истории формират местната идентичност и отразяват местната история и култура. Същевременно, те са пример за културната колонизация, преплела митология от западния свят с местни фолклорни вярвания и представи.

Така например, ръгби отборът Penrith Panthers в Сидни носи името на голямата котка, която според коренното население обикаля района повече от век. Мистериозните големи котки са основен персонаж от австралийския фолклор в продължение на почти 200 години и предшестват европейската колонизация, донесла екзотични породи котки в Австралия. Тази митология се преплита с легендите за „йови” - воден дух, който според коренното австралийско население убива деца, но има и предания как духът лети със спящите хора на далечни пътешествия – и накрая историята се материализира в летящите по терена свирепи Penrith Panthers!

Процесите за създаване на митове не са изчезваща обществена практика. Така например,  историите за австралийския bunyip – фантастично създание, наричано от края на XIX век „австралийска горила”, се преплитат със западната митология за страшен космат мъж и след историите за  Йети от 50-те години на миналия век, се появява митичният персонаж, наречен „Голяма стъпка” (Bigfoot) – история с много локални и специфични значения, която днес битува в целия западен свят. 

И ако странните животни и живи същества са едната част от съвременната митология, много хора са убедени в съществуването на далеч по-странни явления. Според Кайли Стърджис, магистър по паранормални вярвания, "Всеки знае някаква история за призраци, което не е напълно рационално. Културите споделят историите си и можем да видим редица общи послания и теми, независимо къде се намираме".

Д-р Уолдрон вярва, че зад градските легенди има повече истина, отколкото признаваме: "Историите за призраци ни казват дълбоки истини, макар че не бива да ги интерпретираме буквално. По-скоро те разказват за преживяванията и претърпените травми, за рисковете при определени начини на поведение и обикновено са насочени срещу несправедливостта"

Така например, в цял свят се разказват истории за млади неомъжени жени, които общността им отхвърля, заради неприета връзка, завършила обикновено с брутална раздяла. По един или друг начин тези жени загиват, нерядко се самоубиват, но неспокойният им дух остава да се скита около мястото на трагедията им. 

"Историите привличат вниманието към тази несправедливост. Докато не се справим с миналото, тези истории ще продължат да се появяват и да принуждават хората да се примирят с травмите си", смята д-р Уолдрон.

Д-р Маргьорит Джонсън, професор по класическа литература в университета в Нюкасъл, казва, че подобно митотворчество съществува още в древна Гърция и Рим, напр. по отношение на погребалните практики. И до днес в цял свят се смята, че ако някой не е погребан правилно, или е починал насилствено, ще се превърне в неспокоен призрак.

"Ние наследяваме тези вярвания, защото призраците обикновено са свързани с някаква травма. Те са навсякъде около нас, с всяко поколение, с всяка културна промяна, така че и ние ще внесем нашата интерпретация”, смята д-р Джонсън.

Въпреки все по-светската ни и рационална култура, митовете и легендите няма да изчезнат скоро, след като не спират да се повтарят и да вдъхновяват изкуството, литературата, киното и телевизията – спомнете си само „Ghost hunters”, незабравимата лента за вечната любов „Ghost” и десетките културни продукти с подобни заглавия. Защото освен всичко, мистерията продава...